— Остави розите, Ричард, искам да те питам нещо. Значи той знае нещо, помисли си Крейн. Сега внимателно. Явно е нещо сериозно. Досега старият виннаги се хващаше на въдицата за розите. Какво ли ще последва?
— Да, сър? — каза той, като седна и запали цигара. Забеляза с раздразнение, че ръцете му не бяха много спокойни.
— Разбрах, Ричард, че си твърдял, че имаш омъжена сестра — някоя си г-жа Джули Брюър — започна сър Хю, като гладеше брадичката си и се чувстваше доста неловко.
Джеймс! Разбира се Джеймс бе докладвал на сър Хю. Сега трябваше много да внимава. Едно беше да каже на Джеймс, че има сестра друго — да го признае на сър Хю. Все пак, това беше бъдещият му тъст и Сара (тази студена, затворена красавица) щеше да иска да се запознае с която и да е негова сестра.
Изведнъж съжали, че бе казал на Джеймс, че Джули му е сестра. Беше постъпил прибързано и безразсъдно, без да предвиди евентуален бъдещ развой на събитията. Все едно, сега нищо не можеше да направи, но как да излезеше от положението?
— Говорили сте с Джеймс — каза Крейн. — Какво е това, сър? Кръстосан разпит?
— Не, момчето ми, но съм обезпокоен. Джеймс ми съобщи една невероятна история, която засяга теб — каза сър Хю и реши, че ще е най-добре да играе с открити карти. Нямаше намерение да му поставя капани. Харесваше Крейн. Радваше се, че ще се омъжва за дъщеря му. Гордееше се със заслугите му от войната. Искаше син-студената му, прекалено образована дъщеря по-скоро го плашеше. Ако имаше възможност, с удоволствие би я заменил с Крейн. — Джеймс ми каза, че си твърдял, че Джули Брюър ти е сестра, но отишъл в Съмърсет Хаус и открил, че нямаш сестра.
„По дяволите, помисли си Крейн, не очаквах това.“ С усилие прикри тревогата си, но ръцете му изведнъж станаха влажни и студени.
— Потрудил се е като малка работна пчеличка — каза Крейн и се усмихна. — Май че успя да ме постави на място.
— О — бледосините очи се натъжиха. — По-добре да ми обясниш, Ричард. Не отричаш, че си казал, че ти е сестра.
— Разбира се, че не, сър — каза открито Крейн. — И разбира се, излъгах. Нямам сестра.
— Да, Джеймс е открил това. Каза ми, че тази Брюър е… ъ… — сър Хю се запъна, изкашля се и поклати глава. — Предполагам, че е знаел какво говори?
— Боя се, че да, сър. Тя е една от онези…
— И е живяла тук? — попита сър Хю, като не успя да прикрие ужаса си. — Такава жена? Но сигурно не е?
— О, не, сър — каза Крейн. — Не тук. Не — не бих поддържал контакти с такава жена.
— Честна дума, радвам се да го чуя — каза сър Хю и патетично въздъхна с облекчение. — Казах на тоя проклет глупак Джеймс, че не си такъв човек. — Изведнъж осъзна, че описаната от Джеймс ситуация все още не му беше разяснена и той запремига пред Крейн. — Но, по дяволите, тя е била тук. Представил си я на Джеймс като твоя сестра и си му показал картата й за самоличност.
— Показах му картата за самоличност на Джули Брюър, сър, но момичето не беше Джули.
Сър Хю кръстоса, после отново изправи тънките си, дълги крака. Прокара ръка през плешивата си глава и се намръщи.
— Тогава коя, по дяволите, е била тя?
— Не мога да ви кажа това, сър — каза малко рязко Крейн. — Засяга репутацията на друг човек.
— Но трябва да ми кажеш — каза сър Хю, с леден глас. — Джеймс твърди, че момичето е Грейс Кларк, търсена от полицията.
Значи в края на крайщата не беше заблудил Джеймс, помисли си Крейн, изумен. Е, нищо. Сега щеше да заблуди сър Хю и ако успееше да го убеди, Джеймс нямаше да посмее да разследва по-нататък.
— Коя, сър? — попита той, като се престори на изненадан.
— Грейс Кларк — повтори сър Хю. — Може би си чел за нея във вестника.
— Мисля, че да. За онова глухото момиче? Но от къде накъде… искам да кажа, защо трябва аз… о, наистина сър, това е абсурдно.
— Сериозно е, момчето ми — каза строго сър Хю. — Трябва да ми обясниш. Трябва да разбера как е попаднала в теб картата за самоличност на тази Брюър и коя е другата жена, която живее тук?
— Но тя не живее тук — отвърна бързо Крейн. — Снощи си тръгна.
— Е, коя беше тя?
Крейн стана и започна да крачи из стаята.
— Това ме поставя в много трудно положение — каза той. — Нали не мислите, че тя е тази Грейс Кларк, сър? Как може да повярвате на това?
Сър Хю го наблюдаваше, озадачен. Момчето изглеждаше разтревожено. Явно нещо му тежеше. Можеше ли Джеймс да се окаже прав?
— Все още не си отговорил на въпросите ми, Ричард — каза рязко той. — Трябва да ми отговориш все пак, иначе ще бъда принуден да предам случая на началника, а знаеш какво означава това.