ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Крейн застана на прага, погледна първо Грейс, после Елис. И двамата бяха напрегнати, но той забеляза, че Грейс бе по-изплашена от двамата. Беше му приятно да ги държи в напрежение, влезе в стаята със сковано, безизразно лице, спря се и ги почака да заговорят.
Но те не казаха нищо, сякаш се страхуваха да не развалят магията на тишината.
Без да може да сдържа вече ликуващата си радост, Крейн избухна.
— Всичко е наред! Отиде си! — Той се изсмя късо и победоносно. — Лапна въдицата като шаран. Беше чудесно. Той повярва на всичко, което казах. — Посочи към Елис. — Спасих хилавото ти вратле от въжето. Трябваше да ме чуеш. Бях страхотен. Имах готов отговор за всичко. Този стар дявол Джеймс открил толкова много, но малко по малко разплетох кошницата му и сър Хю си тръгна с впечатлението, че аз съм най-милият и най-добрият човек на света. Той… той каза, че се гордее с мен — добави Крейн и избухна в истеричен смях.
Грейс остави ловджийската пушка, която бе стискала здраво досега и си пое въздух все още разтреперана. Елис се отпусна на възглавницата, но очите му гледаха напрегнато и недоверчиво.
Крейн изведнъж престана да се смее, като видя, че и двамата го гледаха особено.
— Какво има? — попита той. — Не се ли радвате? Не можете ли да кажете нещо — да благодарите или нещо такова? Ако не бях аз и двамата вече отдавна да сте в ръцете на полицията.
— И ти също — каза тихо Елис.
Крейн пламна.
— Мисля, че достатъчно те търпях — каза той със зловещо изражение в очите. — Винаги се опитваш да създадеш някакви неприятности. Днес си отиваш. Сафки ще се грижи за теб и когато се оправиш, ще си свободен да правиш каквото пожелаеш. Но днес ще напуснеш тази къща.
— Така ли? — каза Елис с леден поглед в очите. — Ами тя?
— Остави я нея — каза Крейн. — Тя остава тук.
— О, не, няма — отвърна Елис. — Дойдохме заедно, ще си тръгнем заедно.
Крейн разбра, че за миг неволно бе свалил маската си и с явно усилие се овладя. Като се обърна към Грейс с познатото мило и весело изражение в очите, което толкова лесно приемаше й каза:
— Толкова съжалявам, че изгубих самообладание, скъпа, но доста се поизпотих в разговора със стария. Разбра ли какво каза Елис? Иска да тръгнеш с него. Свободна си да избереш. Искаш ли да тръгнеш с него?
Грейс изтръпна, поклати глава.
— Няма значение, тя идва с мен — каза тихо Елис. — Намери си друго момиче, с което да се забавляваш. Погледни я. Не е кой знае какво, нали? Можеш да си намериш и нещо по-добро.
— Я млъквай — тросна се Крейн, отиде до Крейс и я хвана за ръката. — Имам нужда от теб. Знаеш това, нали? Ако останеш можем да бъдем много щастливи.
Грейс си пое дъх.
— Моля те, нека да не го слушаме. Не може ли да го оставим? — Знам, че ще развали всичко, ако му позволим да се бърка — изхлипа тя.
— Е, това урежда въпроса — каза Крейн и без да го види Грейс, се ухили подигравателно на Елис.
— Ако знаеше истината, нямаше да иска да остане — каза Елис. Абсолютното му самообладание озадачаваше Крейн. — Защо не й разкажеш каква свиня си в действителност. И тогава я остави да реши.
Крейн се изсмя, леко раздразнен.
— Хайде, не е необходимо да ме обиждаш — каза той. — Но тя може да избира между двамата, ако ще те направи по-щастлив.
Той погледна Грейс.
— Чу ли го как ме нарече току-що? А, сега искам да разбереш какъв човек е той. Той с изменник. Той е Кушман — Едуин Кушман. Принц па принцовете. Човекът, който предаваше от Германия. Никога ли не си го чувала по радиото?
Грейс се отдръпна.
— Не ме е грижа кой е. Той… той не ме интересува. Просто не искам да стоя повече в тази стая и да слушам гадостите му.
— Не може да не се интересуваш. Полицията го търси и ако го открие, ще го обесят. Ще има какво да разказваш на внуците си (ако въобще имаш внуци). Та той е известен престъпник.
— Моля те, Ричард — каза Грейс, кършейки пръсти. — Моля те да не го говорим за него…
— Добре, няма — каза Крейн и вдигна рамене. — Доста е скучен за обсъждане, нали? Но мислех, че ще е по-добре да знаеш все пак какъв човек е.
Елис му се озъби.
— Остави ме мен. Кажи й за себе си. Предпочитам да съм това, което съм, отколкото да бъда като теб.
— Елис се опитва да ме изкара убиец на жени за удоволствие — каза Крейн, като наблюдаваше внимателно Грейс. — Убеден е, че съм побъркан и че когато се отърва от него, ще те убия. Смята, че съм примамил Джули тук и съм я убил. Нищо не може да го убеди, че тя ми беше сестра и че бедничката се самоуби. Това е алтернативата, скъпа. — Той отстъпи назад и посочи с драматичен жест към Елис. — Той или аз. Избирай: Кушман, предателят или Крейн, убиецът.