— Е, чу го — каза Елис на Грейс. Избери, но избери внимателно. Запитай се защо ни подслони той и дали въобще е възможно да те обича. Погледни го. Погледни очите му. Мислиш ли, че такъв човек може да обича някой друг, освен себе си? Спомни си за полицая. Това беше едно хладнокръвно убийство. Запитай се какво се е случило с Джули Брюър. Помисли. Това е последният ти шанс. Ако останеш при него, той ще те…
— Престани — извика Грейс и се извърна. — Не мога да те слушам. — Тя изтича до Крейн и го хвана за ръката. — Моля те, нека да се махнем оттук и да го оставим. Ако наистина ме искаш, ако не смяташ, че ще ти досаждам, искам да остана при теб.
— Разбира се, че те искам, скъпа — каза Крейн и я притисна към себе си. — Над главата й той се ухили победоносно на Елис.
— Невероятна е, нали? Най-невероятната от всички малки доверчиви глупачки. Да опитам да я убедя да ме остави-само за майтапа?
— По-добре опитай, Крейн — каза тихо Елис. — Иначе ще съжаляваш.
— Не си въобразявай, че ще се страхувам от теб — каза Крейн и изведнъж се намръщи. — Правя го за собствено удоволствие — за да ти докажа влиянието си над нея. Мога да я убедя в каквото си поискам.
— Не бъди толкова сигурен — каза Елис.
Грейс изведнъж се отдръпна и погледна лицето на Крейн, като че ли усети, че говореха за нея.
Той й се усмихна.
— Не искам да те принуждавам насила да оставаш, скъпа — каза той, като я притискаше към себе си. — Представи си, че това, което каза той, е вярно. Представи си, че съм побъркан. Чела си за такива хора. Светът е пълен с побъркани. Ти не знаеш нищо за мен. Може да съм едно от онези безобидни на пръв поглед чудовища, които нападат жените без предупреждение. Представи си, че се нахвърля върху теб след като Елис си отиде. Ще съжаляваш ли тогава, че не го послуша?
— Моля те, не говори така — каза Крейс, като го погледна умолително и сложи ръце на раменете му. — Не ме интересува какво ще се случи с мен, стига само да бъда с теб.
Крейн се намръщи.
— Но не там е въпросът — каза той малко рязко. — Питам те, вярваш ли на думите му, че съм убиец.
Тя се извърна и извика:
— За какво да живея? Глуха съм, изолирана съм от всичко. Никой не ме иска. Ти ме дари с нежност и щастие. Все ми е едно дали ще ме убиеш, но ако си тръгна от теб, какво ще стане с мен?
Крейн я завъртя и нервно я разтърси.
— Не можеш ли да отговориш с да или не? Мислиш ли, че ще те убия?
— Ако искаш да ме убиеш — направи го — извика тя. — Ако не ме обичаш, не ме интересува какво ще стане с мен.
— Няма значение дали те обичам или не — изкрещя й изведнъж Крейн, почервенял от гняв. Не това е важното. Вярваш ли, че съм убил Джули? Отговори ми!
— Знам, че си я убил — извика тя и избухна в плач. — Но за мен това няма значение. Знам, че си такъв, Ричард. Но аз не се страхувам от теб. Моля те, кажи ми само, че ме обичаш и че ме желаеш.
Крейн се отдръпна назад и остана като ударен. Лицето му придоби мъртвешки блед вид.
— Знаеш? — повтори глупаво той.
— Да, разбрах го снощи — каза тя и се опита да го хване за ръцете, но той я отблъсна. — Когато излезе от мрака… видях очите ти. Разбрах, че не си добре… после си спомних колко се изплаши, когато ме видя в онази рокля. Мислих цяла нощ и рабрах, че Елис, колкото и да е зъл, не можеше да измисля такава история, ако не знаеше нещо. — Тя сподави хлипанията си и продължи. — Всичко съвпадаше. Нашето присъствие тук, убитият полицай, дрехите й, твоят страх — всичко това можеше да означава само едно. Но дори и тогава не повярвах и затова отидох до гората, след като ти си легна. Трябваше… трябваше да разбера. Видях двата гроба… тогава разбрах…
Крейн стоеше изправен пред нея, онемял, пребледнял, разтреперан.
— Моля те, не се тревожи — продължи тя обезумяла, че го бе наранила. — Може би тя е била жестока към теб, но аз няма да бъда. Ще правя всичко за теб. Обичам те. Вярвам ти. Може да отидем някъде, да започнем всичко отначало. Ще се справим. Знам, че ще се справим. — Тя пристъпи към него с протегнати ръце. — Може заедно да се борим с тази ужасна лудост — продължи тя. Това бе велик момент в живота й. Чувстваше се издигната, въодушевена. Видя се в ролята на негов спасител — тя връщаше здравия му разсъдък, помагаше му да оздравее.
Изведнъж той я удари през лицето.
— Уличница! — изкрещя й той. — Как можеш да ми говориш така! Ще те науча аз теб! Как се осмеляваш да ме съжаляваш?
— Крейн — каза Елис. — Не разигравай драми. Пийни нещо и се успокой.
Крейн се нахвърли срещу него.
— Ще те науча и теб — извика той и грабна бутилката с уиски.