Верена и Радослав слязоха. Момичето-змеица измъкна със себе си слабо съпротивляващата се жертва. Трамваят зло захлопна врати и зафуча по звънтящи релси. Верена се оглеждаше, но сякаш не забеляза дузината циганки, решени да отърват аверката си. Дичо с безпокойство видя сред тях трима мъже с нагли и заплашителни физиономии.
— Там — рече изведнъж Верена и посочи спряла в дъното на страничната пряка полицейска кола.
Сетне толкова свирепо изгледа отведнъж стъписаните приятелчета на крадлата, че бандата за секунди се разбяга. Спасяваха се като пилци от ястреб. А девойката повлече крадлата право към блюстителите на реда.
Това, което се случи после, потресе дъщерята на змея…
…Защото накрая, след кратка разправия с полицаите, джебчийката си тръгна, подигравателно стрелкайки ги с очи. А Радослав и момичето с царска кръв едва се откопчиха от ченгетата, които на всяка цена желаеха да видят паспортите им.
Вървяха бавно към следващата спирка. Радослав изучаваше шестоъгълните плочки под краката си и утешаващо придържаше Верена за рамото. След няколко минути мълчание тя го попита, почти плачейки, защо стражниците са реагирали така.
— Нямахме свидетели, че онази наистина крадеше — обясни той с въздишка.
— Свидетели? Че за какво са те, след като им го казвам! Те трябва да ми вярват! Нито съм жигосана като лъжкиня, да не говорим, че съм с царско потекло… — замлъкна и печално се замисли.
Щом се прибраха вкъщи, тя отрони:
— Нима вече не вярват в твоя свят на честна дума…
Не му прозвуча като въпрос. Пък и не намери какво да и отговори.
8
През ден-два те се отбиваха в някоя черква, всеки път различна, ала чак в „Свети Седмочисленици“ Верена внезапно обърна внимание на иконата с великомъченика Георги Победоносец. Кроткото й, смирено допреди това лице стана враждебно.
— Кой е този? — попита с неприязън. Радослав тихичко обясни, като се запъна на думата „дракон“, понечи да каже „ламя“ и накрая смутолеви „чудовище“.
— Ламя ли? — не скри сарказма си Верена. — Ти да си виждал човек, който е побеждавал ламя?
Зададен от някой друг, въпросът би бил неуместен.
Дичо отрече.
— Точно така — отговори неговата странна приятелка, след което сериозно заяви: — Гнусна византийска пропаганда. Фукльовци!
И отново сплете длани в молитва, но не престана да хвърля коси погледи към светеца и накрая раздразнено махна с ръка да си ходят.
Радослав не желаеше да я подкача — изглеждаше му разстроена, но тя сама заговори, че само змейове могат да воюват с противници като хали-лами и дракони от враждебни кланове.
— Как можеш да се биеш с градушка, щом не си змей! — възкликна тя накрая на разпаления си монолог. Нещо дръпна Дичо за езика да спомене специалната артилерия и противоградните ракети. Верена го погледна с недоверие.
— И помага ли?
— Ами горе-долу…
— Ах, горе-долу… Ясно. — И млъкна напушена и тъжна. Второто Радослав разбра, когато тя побутна ръката му да я прегърне.
За да я разсее, младежът предложи да отидат на кино и Верена живна. Вече бе запозната с телевизионните новини, изумена от рекламите и любопитстваше що е то седмото изкуство.
В салона тя замръзна със свити устни и не помръдна от началото до края на филма — някакъв трилър-екшън с Джони Деп.
— Това, което показват — рече тя след втората прожекция, — не може да е истина, защото кой ще го разкаже, след като са умрели всичките? Не че преданията не бяха добре живографисани, особено отначало. Ала краят им беше тъп.
— Както повечето американски филми. Виж, киното — то е като книгите, които четеш. Всичко е измислица. Нещо, което би могло да бъде. За разлика от документалните, там обаче често не е това, което е, а това, което авторът иска да бъде видяно.
— Въображение — досети се Верена. — Аха. За змей имам добро въображение, ала за човек… Тук е разликата. Не ти ли доскучавам? Направо се чувствам много тъпа.
— Боже, какво говориш! — той я прегърна. — Ти си чудесно нещо! Гледа ли ти се още?
— Нямаме пари.
— Ще поискам от един приятел видеото, ще кача телевизора горе… Хрумнаха ми няколко филма, които да ти покажа.
Най-голямо впечатление й направи „Междузвездни войни“. Тя превъртя касетката и загледа филма още веднъж. Някъде към битката на Дарт Вейдър с Оби-уан Кеноби поотегченият Радослав задряма. Верена го събуди веднага щом спря видеото.
— А?
— Искаш ли да ти разкажа една истинска приказка?
— Ммм…
Часовникът показваше три и половина след полунощ.
— Разказвай — съгласи се Радослав, намести се по-удобно и придърпа одеялото.