Николай Теллалов
Да пробудиш драконче
Николай Светлев, Габриела Петрова, Нели Иванова, Славена Илийчева
Предговори
Жестоко, жестоко, жестоко! Само това ми се въртеше в главата, когато за пръв път прочетох „Да пробудиш драконче“. Тази необикновена книга съм я чел седем пъти — три пъти по задължение, а останалите за удоволствие. Радвам се, че именно аз бях първият й редактор и издател. В края на 1997 година Николай Теллалов се появи при мен с един доста задъхан и особен ръкопис, който веднага ме грабна с оригиналността си, емоционалното напрежение и странната смесица от зрели прозрения и инфантилизъм. Аз няма да преразказвам тук съдържанието на „Дракончето“, нито ще му правя литературен анализ, понеже всеки сам трябва да си го прочете и съизживее. Неоспорим факт е, че тази „истинска приказка“ се превърна в литературното явление на небосклона на фентъзито от края на деветдесетте години. Не помня друга българска книга в жанра, която да е претърпяла две издания и да се появява в трето.
Но да се върнем отново в онези кризисни времена, когато да издадеш и продадеш книга бе едва ли не кралимарковски подвиг. Редактирането и предпечатната подготовка преминаха в люти шестмесечни схватки между мен в качеството ми на редактор и Николай Теллалов, който си вардеше думите като квачката — пиленцата. В крайна сметка успяхме да отсеем от текста плявата и да вплътним и динамизираме фабулата, както и да изберем заглавие измежду 40 варианта. С танталови мъки Николай осигури пари за отпечатване, аз натъкмих най-тънката оферта от печатницата и така „Да пробудиш драконче“ се пръкна на бял свят през есента на 1998 година чрез моето издателство „СВЕТРА“ и с неоценимата консултантска помощ на Вихра Манова.
Тиражът се изчерпа за около две години, после издателство „Квазар“ преиздаде книгата през 2001 година, но и този тираж замина в историята, а интересът към „Дракончето“ продължава да бъде голям. Затова искрено се радвам на новото издание — талантът на Николай Теллалов блести в тази книга по неповторим начин!
Николай Светлев
Фентъзи, реалистична история, притча, изпълнена с любов и магия?
Кое от тези три неща описва най-точно „Да пробудиш драконче“ на Николай Теллалов?
И трите, и нито едно от трите.
А може би думичката е толкова лесна и близка до сърцето, че я знае всяко дете — приказка.
„Да пробудиш драконче“ е приказка за смелостта да обичаш в нашата си действителност, която е изпълнена с не по-малко предизвикателства от всеки мит за велики геройства.
„Да пробудиш драконче“ е за малките неща, които предвещават големите промени — малките неща, без които няма как да се случат големите.
„Да пробудиш драконче“ ти дава възможност да надникнеш в сърцата на героите, да усетиш какви ветрове развяват косите им, какви светлинки светят в душите им и ги водят напред.
„Да пробудиш драконче“ е съвременна българска история — написана по начин, който те изпълва с ведрина, воля и вяра в приказното, което се случва около теб.
Представяш ли си свят, чиито владетели са велики шаркани — змейове и змеици, благородни и справедливи?
Представяш ли си от другата страна нашия свят, обитаван от мутри и други нелицеприятни създания ;)?
Представяш ли си как тези два свята се срещат?
Границата между въображение и реалност е тънка… а ако се пресегнеш през нея какво те чака?
Разпери криле, отвори очи, почувствай вятъра — чуваш ли го?
Почувствай драконовото в теб, остави се на човешкото да те води… и ако не ти е достатъчно, това далеч не е всичко.
Тепърва те очаква най-приказното! Смело напред!
Бъди, читателю!
Габриела Петрова
Стотина страници, а всъщност хиляда години.
Тази приказка тъй звучно се лее и дипли, ще речеш: песен е, векове наред чакала да изромоли из нечии устни от първия до последния си тон; ще речеш: свила е, изтъкана от царска дъщеря, облечена за пръв път след столетия.
Такива са и героите в нея — сякаш познати, а нови, чисти. Те се учат. Учат се да търсят своите пътища. И намират своите пътища. Своя път. Учат се да правят първи стъпки, първи скокове, първи полети и гмурвания — някои заради себе си, някои в името на другия. Събуждат се, за да разкажат заедно две истории в една.
И прекрасна е тази история, защото в нея ме има и мен, има те и теб. Защото всеки може да я разкаже от първо лице. Тя и за нас е писана — защото такива са нашите истории — всички те започват от престрашаването преди пристъпването. И именно там е магията — тъкмо в онзи момент, когато се хвърляш с глава напред и откриваш, че можеш да летиш.