Выбрать главу

– Дадено! — засмя се момичето. — Какво си донесъл?

– Баница от готови кори, шопска салата с повечко сирене, пържени картофи — лично мои са от обелването до пърженето, и — фирменото блюдо на майстор-готвач Дичо Христов Радославов — изненадано гювече! За десерт има компот от дюли.

– Ммм!… Звучи адски вкусно! Ще опитам тези „картофи“. Ами какво е изненадано гювече?

– Гювече, което, след като сам си го направиш, е способно да те изненада. Надявам се на твоето чувство за хумор, докато го ядеш. Най-добре опитай и двете, което не те сюрпризира неприятно — твое е!

– Супер! И пусни музиката. Ще се опитам да ям и да слушам. Мелодиите, знаеш ли, много ни впечатляват, нас, шарканите. Змейовете и ламите са шаркани, така наричаме себе си — поясни тя.

На Радослав му хрумна, че може би тя е последното същество от този вид на планетата. Изглежда Верена си помисли същото, защото усмивката й се постопи.

Но изненаданите гювечета бързо възвърнаха доброто й настроение.

* * *

– Чувал съм нещичко за Лох-Нес — отговори той.

Въпросът дали в ХХ век все още има някъде живи дракони бе зададен доста време след вечеря.

Докато се хранеха, Верена надълго и нашироко обясняваше кое според нея не било вярно в Историята. Това, което чу, го смая. Тя го засипа с неразбираеми дати и звучни имена; описваше му прочути белокаменни крепости и облечени в стомана армии, тръгнали на славни походи към далечни страни, споменаваше за мъдреци, посветени в знания от свръхестествени същества, разказваше за някакви безкрайно древни корени и вековни династии, за капища, от които жреци надничали в космически бездни… Всичко това му приличаше на фантастика. Колкото и да се имаше за патриот — (което в България според Радослав служеше изключително за допълнително вгорчаване на живота), — някак не се осмеляваше да приеме, че някога предците му са имали толкова огромно влияние. Ала и не посмя да я прекъсне — изглеждаше много възбудена и говореше с такава страст, че почти й повярва.

И да преувеличаваше — (ами че не би ли го направил и той, ако попаднеше в три хиляди и не-знам-си-коя година?), — тя го правеше очарователно убедително и Радослав си каза: „Защо пък не, мътните го взели!…“

– Ти сякаш не можеш да приемеш истината — заяви изведнъж Верена толкова внезапно, че младежът продължи унесено да кима. — Главата ти е като отровена. Нищо чудно, щом досега си чел възгеч глупости!… Ами нека сега аз те попитам…

Интересуващите я неща засягаха области, за немалко от които той имаше съвсем бегла представа. Но се постара да разясни, поне в най-общи линии, на девойката-змеица мъгливите принципи на демокрацията и съвременната икономика. От себе си Радослав наблегна по-специално върху криворазбраните им версии на сегашна българска почва.

– Управлява простолюдието ли? Ах, да, демокрация… когато сто глупака са повече от един умен. Доста тъпо.

– Права си — след известна пауза сдържано рече той, — но по-добро не е измислено.

– Да, да, четох го. И как избирате най-достойните? Чакай, нека позная!… Пращате ги да вършат юначества, нали? Да надхитрят самовила или заловят някой много зъл разбойник-таласъм? Не, навярно е да изцерят от девет години болно дете… а може би да отключат клят кладенец? Или пък просто сочите си най-мъдрите, най-силните и безстрашните, без да ги подлагате на изпитания?… Не?

– Тц.

– Ами как?

– Страхувам се, че изобщо не е така — и като помълча, той обясни как се провеждат избори.

Докато Радослав разправяше, змейското момиче го гледаше толкова недоверчиво ококорено, че ако носеше контактни лещи, навярно би ги изгубило тозчас.

Младежът очакваше избухване, но Верена само рече:

– Според мен, като начало, трябва да заслужиш правото да те слушат. Ала за да властваш… Това се учи още с майчиното мляко, къде се е чуло и видяло човек без благородно потекло, или поне юнашки дух, да заповядва!… Хубаво де, хубаво, ще пообмисля нещата… Та какво за моята раса?

– И някъде при бреговете на Япония, струва ми се, откриха преди години мъртво тяло на неизвестно на науката същество…

– Не, не е това — прекъсна го тя нетърпеливо. — Мъртъв дракон не намира никой. Камо ли мъртъв морски дракон. Къде е това Лох-Нес?