И има ли значение какво име ще й дадем, какъв етикет ще й сложим — легенда, предание или чудновата небивалица? Тя ще бъде все толкова поглъщаща и все толкова наша.
И истинска — толкова истинска, че й вярваш безрезервно, позволяваш й да влезе в теб и да стане теб. В нея има герои, които са изгубили човешкото, и такива, които го преоткриват. Има младеж, който полита в мига преди да се подхлъзне. Има и драконче, на което нищо човешко не му е чуждо и дори е повече човек от човеците.
Да, такива са героите й. Уж сме ги срещали в песни, сказания и живия живот, а тук са други, необикновени. Такава е и тя — легенда, с която заспиваш обнадежден, но повече бивалица, с която се събуждаш. Събуждаш се по-цял и по-истински, ахваш блажено-усмихнато, а после може цял живот да дириш своя дракон измежду хората, да защитаваш любовта си, да пазиш топлината в себе си, да пожелаваш нещо и да го преследваш въпреки всичко.
Вълшебен е този разказ, и то не само защото в него се мяркат митични създания, а защото показва как магичното може да съществува и всред мръсотията и пошлостта, как можеш да се оттласнеш от земната повърхност, да прегърнеш същество крилато, люспесто и огнедишащо и да отлетиш с него към неизвестното.
А ето го и него — дракончето, на един размах разстояние, на един драконов дъх от теб, там е и чака своя полет.
Нели Иванова
Тази книга е от онези проблясъци на въображението, които с едно докосване ни въвличат в нов свят. Приказно красив, болезнено реален, свързващ песимизма и оптимизма, чародейството и ежедневието, минало, настояще, бъдеще. Той приковава вниманието ни, събужда любопитството ни, заразява ни с надеждата, че някоя сутрин и ние ще се пробудим от апатията. Че ще знаем кои сме.
Образите и думите оживяват. Героите са истински и близки до нас, със своите неравни ръбове, прекрасни черти, мечти и болки. Драконовата магия, плясъкът с люспести криле и огън в очите, се прокрадва навсякъде — по планинските пътечки, морския бряг, в ритъма на танца, сред историческите руини, дори в сивия софийски пейзаж. Историята тече като пясък през пръстите, но и след последната песъчинка тя продължава да живее в ума и сърцето на онзи, който е слушал.
„Да пробудиш драконче“ не е поредната вълшебна приказка, с която да избягаме от реалността в по-добър свят. Действителността присъства, осезаема, понякога брутална. Няма как да не си зададем въпроса на героинята, излетяла от дълбините на легендите: Кога станахме такива? А дали да потънем в отчаяние, или да полетим напред, освободени от страха, окрилени от желание за промяна?
Фентъзи, изградено върху българската митология и история? Приказка за пораснали, запазили вяра в магията? Нежна и неклиширана любовна тръпка, от която омеква и най-циничното сърце? Техническият напредък срещу мъдростта на вековете?
„Да пробудиш драконче“ те предизвиква сам да откриеш отговора, да отвориш портите на вълшебното царство, да надникнеш в змейските владения. На добър път, странниче!
Славена Илийчева
1
Тази история започна с това, че Радослав изтърва ловджийския си нож в тясна клисура, по дъното на която студено ромолеше планинско поточе. Ругаейки каруцарски, младият мъж реши да слезе долу и да потърси загубеното.
Обаче ръбът на стръмнината се зарони под краката му и той отстъпи. Унило погледна двамата си приятели, Павката и Сашо Рус, плесна се ядно по коленете и плю към клисурата:
– Тю, да те…
– Ник’во страшно — веднага заяви Сашо. — Колко му е да се намери!
Русия бе неизлечим оптимист. Но едва помръдна от мястото си, краката му се хързулнаха и той едва не хлътна подир ножа. Радослав с мъка удържа приятеля си за яката.
Павката подигравателно ги стрелна изпод вежди с дяволити очи.
– Сто години жив да съм, та все да ви отървам, загубеняци мамини… — промърмори той.
Разви от кръста си въжето, което винаги носеше, и откопча от куките на колана алпинистки карабинери. Сетне овърза приятеля си по всички правила на катераческото изкуство и го спусна в издълбаното от водата и времето дере. Радослав потъна в обраслия в зеленина каменист сумрак. Потръпна — беше хладно, усойно и неприветливо след напечените от слънцето полянки. Миришеше на мъх и папрат.