– Значи… значи така… — трескаво търсеше думи тя. — О, разбирам. — И Светлана изобрази измъчена усмивка. — Сега ми е ясно. Кой ти каза това?… Мълчиш. Май схващам откъде е дошло, дано греша. Или ме следиш?
Радослав продължаваше да мълчи.
Светлана усети, че е време за тежка обсадна артилерия. Тя късо въздъхна, като преди скок в ледена вода. Очите й плувнаха в сълзи:
– Добре — пророни с едва прикрито треперене в гласа. Нещо в младия мъж отбеляза този факт като артистично изпипан. — Виж сега какво се получава. Мънкаш ми нещо, да не се виждаме, говориш ми за някаква друга жена… а аз чакам дете от тебе. Вярно, че има много неща, които не съм ти казвала за себе си. Всеки е правил глупости, особено като търси по-лесен живот… Само че всичко се заплаща. И затова поисках бебе от теб. И затова съм готова да ти простя. Какво толкова, преспал си с някаква, е, и? — Тя се приближи плътно до него, притисна ръка към гърдите си и трогателно зашепна: — Просто повече няма да го правиш, нали? И няма да ме изоставяш, знай, че съм загубена без теб… и детето ти ще задържа и ще го възпитавам като твое… Само не ме напускай… Нали и ти ще ми простиш, че не те разбрах? Ти най-силно се нуждаеш от това, да те разбират…
– Не го докосвай! — изсъска Верена с ръце на хълбоците.
Бе по-бледа от обикновеното, веждите й бяха сключени в буреносни облаци, очите й мятаха жълтозелени мълнии, красивите й устни бяха болезнено прехапани.
– Защо го лъжеш? — рязко продължаваше тя. — Теб те вълнува не той, на имота му си хвърлила око, стоте декара на морето до Шабла, наследството от дядото на Радослав. Друго в него ти не обичаш.
Необясним страх накара Светлана да преглътне яда си. Мълниеносно прехвърли наум списък подходящи тактики и накрая отметна презрително глава. Въпреки това някак не чувстваше, че гледа чернокосата натрапница отвисоко, и това я притесни.
– Добре, сестро — подръпна рамене тя. — Давам ти го за временно ползване. В леглото не е супермен, ама… става, което вероятно си опитала, след като си тук. Иначе е пълен мухльо! Аз го създадох, накарах го да се стегне и започне да изкарва повече пари, не само за книжки и за пиянства с приятелчетата си — до един алкохолици! Преди мен можеше само да витае в облаците. И когато след месец-два дотърчи обратно при мен, ще му се наложи доста да ме моли, ако иска да му простя… и да си види детенцето. Може би няма да го съдя за бащинство… ако не стане прекалено скъп животът!
– Нъцки! За бащинство не можеш да съдиш никой. Спомни си хубаво, не ти ли беше точно вчера прането като клан петел? — изплющяха като шамари думите на момичето-змеица. — И сетне, нали си вземаш редовно някакви хапчета. Искаш ли да ти направим тест за бременност? Чуй, я си се фръцкай натам-насам нейде другаде, повече ти допадат тъпуци с лъскави коли и дебели кемери, пък и ти мяза да си нечия държанка. А Дичо го остави. Не го заслужаваш!
Спокойствието съвсем напусна Светлана, отлетя като стреснато ято гарги, а тя придоби жалък вид.
Склонила настрана глава, Верена продължи:
– И те предупреждавам, още веднъж кажеш ли нещо обидно за Радослав, ще си гълташ думите. Върви си!
Необяснимо уплашена, Светлана несъзнателно погледна към чантичката си, където носеше немски газов пистолет Röhm.
Драконовото момиче хищно се усмихна:
– Хайде де! — подкани я тя. От гласа й въздухът студенееше. — Докоснеш ли оръжие, ще съм в правото си да те убия.
Радослав дойде на себе си.
– Верена! — отчаяно-заповеднически извика той и измъчено се обърна към своето ставащо все по-бивше гадже: — Светле, наистина ли не си бременна?…
Тя не отговори, а грабна чантичката си и се запромъква към изхода. Верена я следеше с поглед като лазерен прицел. Светлана се шмугна към вратата и там поспря, оправяйки гордостта си:
– Тръгвам си, Ради. Когато ти се доповръща от плюене по мене, обади ми се. Може да обсъдим нещата. Съжалявам те, че си толкова доверчив и даваш ухо на всяка клевета.
Радослав премълча. Верена продължаваше да стои гърбом към отхвърлената съперница.
– Тръгвам си…! — повтори Светлана с нотки на паника в гласа.
– Добре.
– Прав ти път — додаде момичето-змеица, думите й капеха като отрова, — сестро. Между другото, варе носи змийска кожа — ще те ухапе!
Русокосата постоя в нерешителност, след това очите й станаха бесни и тя изхвръкна от мансардата, засилвайки вратата колкото можа. Но трясък не последва — Верена, без да гледа, протегна ръка назад и от около два метра разстояние спря връхлитащата дървена плоскост. Тихо щракна бравата.