И, вкусвайки горчилката на взаимното сърдене, той тъжно разсъждаваше колко лесно е да се влюби в подобно, чисто човешко същество, но не и да издържи дори седмица същия шантав характер, и ако имаше все още някакво разбирателство помежду им, то се дължеше най-вече на неговото търпение, а не толкова на прословутото й змейско благородство… но, за Бога, какво толкова щеше да му се случи, ако бе приел да потичат под дъжда в Борисовата градина!? Ама съм диванеее… Откакто се познаваха с Верена, Радослав не се сещаше да е кихнал, почти беше забравил за гастрита и за досадните си болки във врата, останали му за спомен от едно счупване. Нещо повече — дори косата му заздравяваше, беше спряла да окапва, по гребена рядко оставаше някой косъм и различните шампоани против пърхут бяха станали излишни.
В този момент Верена го изненада (за кой ли път, Господи!).
– Защо не издадеш стихосбирка? — невинно запита тя, сякаш скарването бе отдавна забравено или никога не се беше случвало.
Той се обърна удивен.
Едното от нещата, на които Верена стана голям почитател, бяха стихотворенията му, безредно пръснати из тефтери, тетрадки и скицници, където се намираха редом с безименни телефонни номера и с нежелание водени лекции по металознание. Сега тя стоеше със събраната накуп Радославова поезия и чакаше отговор.
– Ами… Не са достатъчно добри. Твърде са лични. Повече ценя прозата си.
– Да видя!
Прочете ги, преди той да успее да си ги припомни.
Тя не остана много впечатлена от написаните разкази. Радослав сдържано поясни:
– Не са приказки, а басни. Това е символичен сюрреализъм.
– Ъ? — чак се стресна Верена и след кратък размисъл се опита да не го засегне: — Ами, не зная… Сигурно са интересни, ала най-добре ги дай на приятелите си. Персонажи като Червената Скин-хед шапчица, Добрият вълк-хипар и всякакви други са ми непознати, навярно не схващам какво си искал да кажеш в обърнатите наопаки истории. Това с принцесата, която се оказва омагьосана жаба, е доста забавно, ала да ти бяха приказките като… — (тя прерови с очи библиотеката и томче на Ангел Каралийчев скокна в ръката й) — неговите. Съвсем сериозно ти говоря, дай разказите си на твоите приятели. Сашо Рус и Зако навярно ще ги оценят. Много те харесват тези хора, не се притеснявай от тях. Опитай!
– Хъммм… не знам, сигурно наистина трябва… Абе, аз вече позарязах това с писането…
– Не, варе се отказва! Ала мен ако питаш, пò ти идат стиховете. И още…
– Веренче?… Хайде, нека се поразходим в дъжда. Докато не е спрял.
Тя разцъфна.
– По покривите, нали? Разходка в дъжда по покривите!
Той въздъхна, разсмя се и вдигна ръце — предавам се! Твоето да бъде.
Помисли си още, че е такава, каквато е, и колко е чудесно, че и най-бурни спорове не ги правят чужди.
Вярваше, че друго не му трябва.
7
Пътуваха с трамвай към вкъщи.
Верена с неизтощимо любопитство надзърташе през прозореца. Радослав се бе изненадал, когато научи, че най я вълнуват хората и в известна степен остана разочарован от безразличието на момичето-змеица спрямо чудесата на неговия век — същите тези трамваи, например, самолетите (те предизвикаха бурния й смях), многоетажните сгради и всички предимства на цивилизацията, които специално й бе изтъкнал.
„Малко скучно зидате в твоята епоха — сви рамене змейската щерка и се помъчи да не обижда приятеля си. — Ами водопровод и канализация имахме си и в Плъскова, ала електричеството — това да, хубаво нещо е.“
Но съвременното градостроителство не слизаше от прицела на жлъчно-отровните й подигравки, особено когато момичето-змеица не беше в настроение. Очевидно Верена продължаваше да мисли изключително с категориите на своето време. Колкото и да четеше за сегашното военно дело, тя намираше за дразнеща липсата на действащи крепости — „пирготи“, както им казваше. Това явно оскърбяваше чувството й за уют и сигурност. Навярно затова толкова се радваше на присъствието на снажни момчета-часови пред чуждите посолства, а зърнеше ли конна полиция или даже гвардейци, направо се чувстваше щастлива.
И ето сега пак, въпреки че не бе мрачна, тя отново посочи колко тесни са столичните улици и как са задръстени с паркирани автомобили.