– Ама, миличко! Говориш все едно аз съм я строил Софията! — възмути се Радослав.
– Дичооо — проточи разочаровано-извинително тя. Това й бе хубавото, че, навярно водена от змейското си чувство за справедливост, винаги признаваше грешките си и отстъпваше. — Не го приемай лично, говоря така, изобщо… — обясни Верена, ала спря насред дума, привлечена от нещо странично. Радослав едва успя да проследи стремителния й поглед и видя как в навалицата пътници една мърлява ръка опипва нечия чужда дамска чанта…
Драконовото момиче вече стискаше джебчийката за китката.
– Сега ще те водя при стражниците — зловещо обеща тя на примрялата от ужас циганка, която само тихичко скимтеше и с треперещи устни гледаше ръката си, хваната сякаш в менгеме. — Нека ти отрежат на битоля кутрето, та да знаят всички, че си хонса!
Наоколо хората се усетиха и зашумяха. През тълпата панически се запровираха към вратите още няколко мургави жени и момичета. Възмутеното гражданство завика по тях, те се озъбваха. Изненадващо се намериха защитници на крадлите и скандалът взе да набира обороти.
– Веренче, зарежи… — прошепна Радослав, опитвайки да успокои топката. — Хич не обичам разправиите…
Ала странната му любима го дари с такъв поглед, че той почти си глътна езика.
Воплите стигнаха до ушите на ватмана и той свадливо закрещя по пътниците. Неколцина му отговориха. Лицето на Радослав се сгърчи от отвращение и досада.
Трамваят противно заскърца със спирачки и с трясък разтвори съскащи врати.
– Вънка се разправяйте! — завика ватманът.
Едни продължиха да спорят, други заблеяха:
– Айде не пречете на момчето да си кара спокойно работата! Ние бързаме!
Верена и Радослав слязоха. Момичето-змеица измъкна със себе си слабо съпротивляващата се жертва. Трамваят зло захлопна врати и зафуча по звънтящи релси. Верена се оглеждаше, но сякаш не забеляза дузината циганки, решени да отърват аверката си. Дичо с безпокойство видя сред тях трима мъже с нагли и заплашителни физиономии.
– Там — рече изведнъж Верена и посочи спряла в дъното на страничната пряка полицейска кола.
Сетне толкова свирепо изгледа отведнъж стъписаните приятелчета на крадлата, че бандата за секунди се разбяга. Спасяваха се като пилци от ястреб. А девойката-драконче повлече крадлата право към блюстителите на реда.
Това, което се случи после, потресе дъщерята на змея…
… защото накрая, след кратка разправия с полицаите, джебчийката си тръгна, подигравателно стрелкайки ги с очи. А Радослав и момичето с царска кръв едва се откопчиха от ченгетата, които на всяка цена желаеха да видят паспортите им.
Вървяха бавно към следващата спирка. Радослав изучаваше шестоъгълните плочки под краката си и утешаващо придържаше Верена за рамото. След няколко минути мълчание тя го попита, почти плачейки, защо стражниците са реагирали така.
– Нямахме свидетели, че онази наистина крадеше — обясни той с въздишка.
– _Свидетели_? Че за какво са те, след като им го казвам! Те трябва да ми вярват! Нито съм жигосана като лъжкиня, да не говорим, че съм с царско потекло… — замлъкна и печално се замисли.
Щом се прибраха вкъщи, тя отрони:
– Нима вече не вярват в твоя свят на честна дума…
Не му прозвуча като въпрос. Пък и не намери какво да й отговори.
8
През ден-два те се отбиваха в някоя черква, всеки път различна, ала чак в „Свети Седмочисленици“ Верена внезапно обърна внимание на иконата с великомъченика Георги Победоносец. Кроткото й, смирено допреди това лице стана враждебно.
– Кой е този? — попита с неприязън. Радослав тихичко обясни, като се запъна на думата „дракон“, понечи да каже „ламя“ и накрая смутолеви „чудовище“.
– Ламя ли? — не скри сарказма си Верена. — Ти да си виждал човек, който е побеждавал ламя?
Зададен от някой друг, въпросът би бил неуместен.
Дичо отрече.
– Точно така — отговори неговата странна приятелка, след което сериозно заяви: — Гнусна византийска пропаганда. Фукльовци!
И отново сплете длани в молитва, но не престана да хвърля коси погледи към светеца и накрая раздразнено махна с ръка да си ходят.
Радослав не желаеше да я подкача — изглеждаше му разстроена, но тя сама заговори, че единствено змейове могат да воюват с противници като хали-лами.
– Как можеш да се биеш с градушка, щом не си змей! — възкликна тя в края на разпаления си монолог. Нещо дръпна Дичо за езика да спомене специалната артилерия и противоградните ракети. Верена го погледна с недоверие.