– И помага ли?
– Ами горе-долу…
– Ах, горе-долу… Ясно. — И млъкна напушена и тъжна. Второто Радослав разбра, когато тя побутна ръката му да я прегърне.
За да я разсее, младежът предложи да отидат на кино и Верена живна. Вече бе запозната с телевизионните новини, изумена от рекламите и любопитстваше що е то седмото изкуство.
В салона тя замръзна със свити устни и не помръдна от началото до края на филма — някакъв трилър-екшън с Джони Деп.
– Това, което показват — рече тя след втората прожекция, — не може да е истина, защото кой ще го разкаже, след като са умрели всичките? Не че преданията не бяха добре живографисани, особено отначало. Ала краят им беше тъп.
– Както повечето американски филми. Виж, киното — то е като книгите, които четеш. Всичко е измислица. Нещо, което би могло да бъде. За разлика от документалните, там обаче често не е това, което е, а това, което авторът иска да бъде видяно.
– Въображение — досети се Верена. — Аха. За змей имам добро въображение, ала за човек… Тук е разликата. Не ти ли доскучавам? Направо се чувствам много тъпа.
– Боже, какво говориш! — той я прегърна. — Ти си чудесно нещо! Гледа ли ти се още?
– Нямаме пари.
– Ще поискам от един приятел видеото, ще кача телевизора горе… Хрумнаха ми няколко филма, които да ти покажа.
Най-голямо впечатление й направи Епизод ІV на „Междузвездни войни“. Тя превъртя касетката и загледа филма още веднъж. Някъде към битката на Дарт Вейдър с Оби-уан Кеноби поотегченият Радослав задряма. Верена го събуди веднага щом спря видеото.
– А?
– Искаш ли да ти разкажа една истинска приказка?
– Ммм…
Часовникът показваше три и половина след полунощ.
– Разказвай — съгласи се Радослав, намести се по-удобно и придърпа одеялото.
– Нищо не си измислям — предупреди тя.
Той кимна, преглъщайки прозявката.
Верена прегърна коленете си с ръце, заби поглед в някакво известно само на нея пространство и започна:
Живял едно време един юнак, Керан му викали. Погинали клети му братя по бойни полета от стрели хазарски, останали му само сестрици и гласени за зетьове приятели. Каквото и да захванел — всичко му споряло. И конете на баща му най-хубави и житото най-едро в цялата банава.
Кога дойде време за веселба, пак пръв бил Керан — дали ще играе, намигайки на момите, дали ще пее, затворил очи, а звънкострунна булгарина от ръце ще му приглася.
А вдигало ли се над крепостта копие с конска опашка, пръв пристигал Керан при таркана, хестрогин облечен, с остра сабя запасан и с орлово перо на тулша. И летели в атака като каменна планинска лавина предвожданите от него воини. Щадил Керан предаващите се на милостта му и по бащини завети не убивал ранени врагове. И, чакан от семейството си, завръщал се от поход с нови звънци по колана.
Много моми въздишали по красавеца, а той искал да вземе едно сираче, за което щом чуел баща му, кой знае защо мръщил вежди, ала нищо напреки не казвал, защото хубавица и с много добро сърце била Ануши.
Ала веднъж отново случила се война. Настъпили Българите да накажат Ромеите, че против клетвата си за мир строят крепости и селят в тях от далечни земи войници с жените им. Отначало всичко вървяло добре за нашите, ала увлекли се в грабеж на вражия лагер дружините на славянски князе и оставили пехотинското опълчение без защита. Връхлетяла византийската войска и кипнало сражение. Хвърлили се бири багаини и багатури на помощ на своите побратими. Едва отървали пълен разгром, ала дали тежки загуби, мнозина били убити и немалко пленени от Византийците.
Не се завърнали със слава българските отреди и славянските дружини. Нямало го нашия Керан сред воините, криещи очи от срам. Плакала Ануши, плакали сестрите му. Една от тях върнала белака на годеника си, отрязала хубавата си коса, обула мъжки гащи и взела от кубачията зла сабя да мъсти за рода и брата си.
А Керан бил жив, ала се криел далеч в гората. Пленилите го Ромеи премазали му палeца, да не може да върти меч. Изболи очите му, ала и това им се сторило малко, ами че отсекли му и носа и страшно се надсмивали на страданията му. И още щели да се гаврят с клетника, ала дошъл мрачен десетник и смъмрил войниците за нехристиянско поведение. После наредил да убият нещастника, да се не мъчи. Повели Керан към близка вада да го давят, ала там се криели неколцина славянски дружинника с бойни брадви и големи щитове. Разцепили главите на Ромеите, подхванали момъка и търтили да бягат.