В бавно отиващата си нощ избръмча далечен трамвай — досущ като последна стража. Завайка се аларма на автомобил.
– Буден ли си, Дичо?
По-буден не можеше да бъде. Широко отворените му очи блуждаеха по тавана на мансардата. Неизвестно кога Верена бе угасила лампата и сега едва се виждаше в тъмното.
– Змейчето… това е бил баща ти?
– Да.
– И… наистина е нападнал византийците?
– _Съсипал_ ги е. Заедно с единайсетте ми чичовци от Долната земя два ромейски флота потопил и цяла армия уплашил, та прогонил. Накрая Тате убил и твърдоглавия Император… Е, това го пише даже в твоята История, прочети за Константин Пети. Тате ми е казвал, че много студен човек бил, никога не се усмихвал… Леле, колко ни мразеше! И знаеш ли защо? Беше му по наследство: тъкмо бяха започнали Славяните да се поддават на съблазни за византийски разкош и забави, когато не щеш ли заприиждахме ние… Още преди Кан Аспарух да дойде отсам Истър през Змейската година, вече имахме крепости из Македония, Илирик и Дакия. Имахме си и традиции, и култура, не по-долни от ромейските, и не смятахме, че ставаме по-важни, като попиваме всичко гръцко-чужбинско. Наричаха ни варвари, защото се пукаха от яд, че сме пò на почит от тях пред по-дивите племена, които вече аха бяха се покорили, не толкоз пред оръжието, колкото пред хитростта. С нас не им мина номерът, ха! Поне не веднага… Ала лека-полека намериха начини. Зла-коварна дума тук, злато за нечия лакомия там. Срамни неща настанаха, Дичо, изправи се брат срещу брата, погази се дадена дума, черна измяна вилня и смутове не стихваха… В такова време дядо Керан спасил баща ми.
– Амиии… какво се е случило после с Керан?
– Малкият му син ти е познат като Крум Страшни… Знаеш ли, сега започвам да разбирам защо сте ми уж познати, пък някак различни… Византийците — и войници, и попове — тъпкаха душите ви твърде дълго човешко време, та когато ги прогонихте, вече не бяхте същите… И все по-непознати ми сте ставали от преживени злочестини. Ала ако сега изгоните из себе си робското и лъжливото, може би ще станете отново такива, каквито ви помня. Да, мили Дичо, това е Бедата. Навремето ние никого не мразехме, защото никому не завиждахме, от никого не се бояхме. Ние се обичахме и с това бяхме силни… А-аах… много ми се спи. Лека нощ, жими юнако.
– Лека, гущерче…
9
Един ден Верена обяви, че отиват на пазар.
– За какво?
– Например, да се пооблечеш. Ходиш като циганин.
– Така ми харесва!
– Дичо, изобщо не искам да променяш стила си на обличане. Отива ти или не — това си ти. Ала след като си толкова небрежен към себе си, няма ли да ти е по-добре, ако знаеш, че ми е приятно да те гледам с не толкова овехтели дрехи? Хайде де, не се сърди. Искам да ти направя подарък. Та днес заранта започна лятото!
Пъшкането не помогна. Момичето-змеица не миряса, докато не попълни съставения списък с бележки „взeто“ срещу всяка предвидена покупка. В интерес на истината самата тя въздъхна облекчена, когато приключиха с обиколката на магазините.
Капакът на всичко обаче стана вземането на вносна електрическа пишеща машина, последен модел. Тежестта й убеди Радослав, че мечтаната вещ наистина е негова. Но как Верена е смогнала да спести толкова пара?
Неразбирането му се поразсея, когато се сети за споменаването на съкровище.
– Как успя да го обърнеш в днешни пари? Та ти и паспорт нямаш! Много непредпазливо.
– Умея да бъда и убедителна, и предпазлива — упрекна го тя и дообясни: — Занесох в Историческия музей шепа златни монети. Приех една трета от цената. Ами да, това е национално богатство, няма да го дам на чужденци!
– А ти защо нищо не си взимаш?
– Ще си купя няколко бели рокли. За гости, за излизане, за сергията…
– А обувки? И после аз съм бил циганин…
– Уф… Добре де, ще взема едни сандали. И, слушай, запазих една жълтица за колекцията на баща ти. И за теб има една. Може да стане хубаво медальонче.
– Ами за тебе си, миличко?!
– Преструваш ли се, или наистина не загряваш? Жени-змеици не носят телотени накити. В подлеза на ЦУМ обаче си харесах няколко сребърни неща! — След известно време тя ни в клин, ни в ръкав рече: — Дичо, дали не трябва да поискам да ми издадат паспорт?… Хей, не се стряскай!