– Айде, прадядо ти да не е близал кока-кола от Никифоровата кратуна!… — и глупаво се засмя на шегата си. От приятелката си знаеше как някога сприхавите самодиви се оплакали на кан Крум, че неразумни селяни дръзнали да поливат лозята си от техните вълшебни кладенчета…
Верена веднага отгатна мислите му.
– О, някой ден ще ти дам да опиташ такова вино, ала да е на пълнолуние! — змейското момиче мечтателно се усмихна и добави: — Последно наздраве, мили, за нас! — и също пресуши по казашки питието. Облиза се детински и внезапно се намръщи, втренчена в чашата.
– Дичо… — започна тя.
– А сега — изгърмя гласът на ди-джея, — специално за двойката от София, така очарователно белязани с еднакви татуировки, какво само прави любовта! Специално за нашите клиенти от маса номер двадесет и три, един хит от лято девет пет — Казааааабланка!!! Бедна ви е фантазиятаааа!
Началото на песента потъна в шумното одобрение на публиката. Оранжев прожектор заслепи Радослав. Миналогодишният хит още не бе изплувал убедително от фона аплодисменти, подсвирвания и викове, а лъчът сякаш повлече момичето-змеица. Тя понечи нещо да каже, но ритъмът я грабна и я запрати в центъра на танцуващите.
Много често Радослав подкачаше Верена за музикалната й всеядност — днес до обяд ще й харесва Фреди Меркюри и Джим Морисън, Китаро и Жан-Мишел Жар, после Металика или Супермакс, вечерта ще слуша по радиото Майкъл Джексън и дискохитове-еднодневки, а утре с часове ще е унесена във валсове и класика или пък ще приглася на Кренбърис и Скорпиънс. Сетне изведнъж тя грабваше транзистора и започваше да търси на къси вълни латиноамерикански ритми… И почти винаги драконовото момиче пощуряваше по всяка чута българска песен — рокаджийска, естрадна, народна, а веднъж-дваж и нещо, което приятелят й с ужас квалифицира като тъпа чалга.
„Какво да правя, мили — оправда се тя, — не си наясно какво е за един млад змей да те обливат подредени звуци дори с намек за хармония… Иначе, наистина някои парчета са доста слаби… Ала знаеш ли, има музика за душата, има музика за тялото. Падам си и по двете!“
Със смесени и объркани чувства Дичо проследи изящната й фигурка. Озовала се на дансинга, девойката за миг замря… и експлодира в невиждан танц! Тялото й следеше всеки звук, ръцете бяха изпънати нагоре, с конвулсивно сплетени пръсти, главата се мяташе, развявайки косата като блестящо знаме. Снагата й бясно се извиваше като жив пламък на факла и приковаваше възхитени погледи. Радослав сякаш налапа ръчна граната. За кой ли път, откакто я познаваше, бе зашеметен от приказната си приятелка. С усилие си пое дъх. Несъзнателно докопа чашата, но се сети, че е празна и че повече няма да пие.
Нещо избълбука.
До него стоеше някакъв тип и му сипваше уиски. Не приличаше на келнер. Имаше външност на типичен гларус — червени бузи, чувствено изрязани устни, светли очи, къдрава, късо подстригана коса, пестелив фирмен потник, разкриващ релефни, почернели по плажовете мускули, тесен в ханша панталон… Хубавецът, препитаващ се от бизнесдами и чужденки, седна срещу Радослав и закри с широките си рамене гледката към танцуващите.
– Наздраве — каза високо той, като красноречиво повдигна шишето „Балънтайнс“. Радослав смаяно отпи. Уискито без предупреждение го удари в главата.
Необичайно силно.
Непознатият не пиеше. Следеше Дичо с презрително очакване. А междувременно звуците започнаха да се губят в някакво шумолящо бръмчене, но зрението се избистри неимоверно. Радослав не намери какво да каже на натрапника. Не това го занимаваше. Люшна се настрани, за да вижда дансинга.
Полузакрита от рамото на мъжествения тип се мярна Верена. Около нея се поклащаха няколко младежи с масивно телосложение. Това не се хареса на Дичо. Той направи опит да стане. Почти успя.
Гларусът с мързеливо побутване го върна обратно на стола. Радослав отвори уста да възрази, но развоят на събитията на дансинга отново привлече вниманието му.
„Казабланка“ бе сменена с нещо като блус. Един от широковратите се опитваше да прегърне момичето-змеица, другите стояха като жива стена пред футболна врата. Верена се дръпна, яки ръце я задържаха, но тя се отскубна и замахна…
Плесницата се чу през рева на тонколоните, зашлевеният отметна глава и заситни назад, пазейки равновесие. На мига здравеняците се скупчиха около девойката в бяло.
Мозъкът на Радослав най-сетне успя да докрещи до мускулите, преодолявайки съвсем непознатото, изобщо неалкохолно замайване. Младият мъж тромаво скочи… и полетя в неприятелските обятия на натрапника-културист. Пропадна в мрак, още преди да се е ударил в твърдите ръце на гларуса.