— На Коледа. По обяд.
Странен час за тръгване, беше си помислила, когато Лутър направи резервацията. Ако ще пропускаме Коледа, скъпи, беше му намекнала тя, защо да не тръгнем няколко дни по-рано? Щом сме го решили веднъж, да пропуснем и Бъдни вечер. Цялата бясна дандания.
— Ами ако Блеър се обади на Бъдни вечер? — бе отвърнал той. Освен това Биф била направила отстъпка от 399 долара заради незначителния брой желаещи да започнат пътешествието си именно на двайсет и пети. Както и да е, приказките били излишни, защото всичко било уговорено и платено и връщане назад нямало.
— Защо тогава да не празнуваме у вас на Бъдни вечер? — попита Мери. Усещаше, че звучи малко нахално, но се боеше да не се наложи тя да организира тържество в собствения си дом.
— Защото нямаме желание, Мери. Как не разбираш, ние си даваме почивка. За цяла година. Никакви коледни приготовления. Нищо. Нито елха, нито пуйка, нито подаръци. Взимаме всичките тия пари и ги хвърляме за пътешествието. Схващаш ли?
— Схващам — рече Канди. — Как ми се иска Норман да измисли нещо подобно. А не вярвам и насън да му хрумне, защото ще го е страх да не пропусне двайсетина мача по бейзбол. Колко ти завиждам, Нора.
Мери отхапа от сандвича с авокадо. Прехвърли залъка един-два пъти в устата си и се огледа. Нора знаеше точно какво си мисли. На кого да съобщи първо? Семейство Кранк пропускат Коледа! Никакво тържество! Никаква елха! Заделят си всичките пари, та да ги изхарчат за морско пътешествие.
Нора също посегна към сандвича си с пълното съзнание, че щом прекрачи вратата, клюките ще гръмнат и още преди вечеря всички ще са узнали. И какво от това, каза си тя. Беше неизбежно, тъй че защо толкова го раздуват? Половината щяха да минат в лагера на Канди, изгарящи от завист, размечтали се също като нея самата. Другата половина щяха да застанат зад Мери, привидно възмутени от самата идея да се пропусне Коледа, но дори в тази група негодуващи Нора предполагаше, че мнозина тайничко ще пожелаят подобно пътешествие.
А след три месеца нима някой щеше да се интересува?
След още няколко хапки трите отместиха встрани чиниите със сандвичите и извадиха списъците. Не се спомена и дума повече за Коледа, поне не в присъствието на Нора. Когато се качи в колата, тя се обади на Лутър, за да научи и той за последната им победа.
Лутър се люшкаше в своите настроения. Секретарката му, петдесетгодишна проклетия на име Докс, бе подметнала леко заядливо, че явно ще се наложи сама да си купи евтиния парфюм, щом като Дядо Коледа нямало да дойде тази година. На два пъти го нарекоха чичо Скрудж, след което избухваше смях. Много оригинално, няма що.
Малко преди обяд Янк Слейдър връхлетя в кабинета му, като че подгонен от гневни клиенти. Затвори вратата но не и преди внимателно да огледа терена. После седна.
— Ти си гений, човече — произнесе едва ли не шепнешком той.
Експертът по амортизациите Янк се плашеше дори от сянката си и обожаваше осемнайсетчасовите работни дни, защото жена му беше голямо зло.
— Самата истина — отвърна Лутър.
— Прибирам се снощи у дома, късничко беше, и след като жената си легна, аз направих също като теб. Прегледах цифрите, банковите извлечения, сметките, и излезе, че сме похарчили близо седем хиляди. Твоите коледни разходи на колко възлизаха?
— Малко над шест хиляди.
— Просто не е за вярване, от толкова пари нищичко да не остане. Направо ми призлява.
— Иди на морско пътешествие — подхвърли Лутър с пълното съзнание, че съпругата на Янк за нищо на света не би допуснала подобна глупост. За нея празниците започваха в края на октомври и бавно набираха мощ за големия удар, десетчасовия маратон на първия ден на Коледа, когато масата се слага и раздига четири пъти, а къщата е пълна с гости.
— Пътешествие — сякаш на себе си промърмори Янк. — По-страшно изпитание не мога и да си представя. Захвърлен на някой кораб в компанията на Абигейл цели десет дни. Като нищо ще взема да я удавя.
Никой не би те упрекнал, мислено отбеляза Лутър.
— Седем хиляди долара — повтори Янк.
— Пълна глупост, нали? — подхвърли Лутър и за няколко мига двамата счетоводители си позволиха да потъгуват за пропилените на вятъра пари, които не се печелеха лесно.
— Това морско пътешествие първото ли ще ти е? — попита Янк.
— Да.
— И аз никога не съм плавал с кораб. Дали записват соло?
— Сигурно. Не е задължително да сте двама. Мислиш сам да тръгнеш, а?
— Не мисля, Лутър, само си мечтая.
И той наистина се отнесе — в безжизнените му очи проблесна надежда, някаква закачливост, каквато никой досега не беше зървал. Той просто изхвръкна навън, полетя към Карибите, към блаженото усамотение, далеч от Абигейл.