Лутър не попречи на колегата си да помечтае, ала скоро мисълта, че е надникнал в душата му, някак го смути. За щастие телефонът издрънча и Янк мигом се върна в жестокия свят при амортизационните отчисления и свадливата си жена. Изправи се на крака и понечи да се изниже безмълвно. На вратата обаче се спря.
— Ти си моят герой, Лутър! — заяви той.
Вик Фромайър научи клюката от мистър Сканлън, водача на скаутите, и от племенницата на жена си, чиято съквартирантка работеше по няколко часа на ден при Оби Онова нещо", и накрая от свой колега в университета, чийто брат ползваше услугите на „Уайли и Бек“, когато станеше време за подаване на данъчната декларация. Три независими източника, следователно нямаше как да не е истина. Кранк можеше да прави каквото си ще, но пък Вик и останалите обитатели на Хемлок Стрийт нямаше да стоят със скръстени ръце.
Фромайър бе негласно избраният кмет на квартала. Свободният режим на работа в университета му предоставяше време да си пъха носа навсякъде, а заради неизчерпаемата енергия той рядко се свърташе у дома си и непрестанно организираше нещо. В неговото семейство имаше шест деца — повече, отколкото във всяко друго, — тъй че домът му бе и основен сборен пункт. Вратите бяха вечно отворени, винаги беше в ход някоя игра, в която да се включиш. По тази причина моравата имаше доста неугледен вид, макар домакинът упорито да се трудеше над цветните лехи.
Именно Фромайър канеше политиците на барбекю в задния си двор и организираше публика за предизборните им речи. Фромайър се грижеше за събирането на подписки за една или друга кауза, не го мързеше да обикаля от врата на врата, за да осигури мощен отпор срещу одържавяването на земя или в подкрепа на гарантираните заеми за образование, против строежа на някоя четирилентова магистрала на километри от квартала или в подкрепа на нова канализационна система. Не друг, а Фромайър викаше службата по чистотата, когато боклукът на някой съсед останеше неприбран, и благодарение на неговата намеса нещата бързо се оправяха. Появеше ли се Улично куче, озовало се тук от друг квартал, едно обаждане от Вик Фромайър бе достатъчно и хората от Службата за бездомни животни се появяваха начаса. Ако пък дойдеше някое изпуснато от родителите хлапе, дългокосо и татуирано, със злобен поглед на малолетен престъпник, по даден от Фромайър знак полицаите се явяваха, побутваха го с пръсти в гърдите и задаваха въпроси.
Попаднеше ли някой от тяхната улица в болница, семейство Фромайър съставяше графика за посещенията, приготвяше храна или дори косеше моравата пред къщата. При смъртен случай фамилията набавяше цветя за погребението и организираше посещения на гробището. Изпаднал в нужда съсед винаги можеше да разчита на това семейство.
Скрежковците също бяха идея на Вик, макар той да не си приписваше изцяло заслугата, тъй като за пръв път бе зърнал такива човечета в Еванстън. Досущ еднакви Скрежковци на всеки покрив по протежение на цялата Хемлок Стрийт, към два метра и половина на ръст, глуповато ухилени, с нахлупени черни цилиндри и дебели паласки на кръста, целите светещи, захранвани от 200-ватови крушки, монтирани някъде в корема. Дебютът на Скрежковците по Хемлок се бе състоял преди шест години и бе пожънал невероятен успех. Двайсет и една къщи от едната страна, двайсет и една от другата, цялата улица в подравнен шпалир от издигнати на дванайсетина метра Скрежковци. Цветна снимка, придружена от хитроумна дописка, се появи на първа страница във вестника. Два телевизионни екипа предадоха репортажи на живо.
На следващата година Стантън Стрийт на юг и Акърман Стрийт на север се опитаха да ги засенчат с Рудолфовци и сребърни звънчета, а Общинският съвет, под мълчаливото давление на Фромайър, обяви награда за квартала с най-хубавата коледна украса.
Преди две години се бе разразило цяло бедствие, когато буря събори Скрежковците и ги отнесе чак в съседния район. Неуморният Фромайър мобилизира съседите и на следващата година леко умалени Скрежковци украсяваха Хемлок. Само две от къщите на улицата се бяха отказали да участват.
Всяка зима именно Фромайър решаваше на кой ден Скрежковците ще бъдат извадени на показ, тъй че щом чу слуха за ексцентричния Кранк и предстоящото пътешествие, той реши веднага да пристъпи към действие. След вечеря напечата кратко съобщение за съседите, нещо, което му се случваше поне два пъти месечно, размножи го в 41 екземпляра и изпрати своите шест деца да ги предадат лично във всеки дом по протежение на улицата. Текстът гласеше: „Съседе, за утре прогнозите обещават ясно време, тъкмо подходящ момент за пореден път да съживим Скрежко. Обади се на Марти или Джъд или просто ми звънни, ако имаш нужда от помощ. Вик Фромайър“.