Лутър пое писмото от усмихнатото дете.
— Кой е? — провикна се Нора от кухнята.
— Фромайър.
— За какво?
— За Скрежко.
Жена му бавно пристъпи в хола, където Лутър държеше срязания наполовина лист, сякаш бе призовка за съда. Двамата се спогледаха уплашено и Лутър бавно поклати глава.
— Трябва да го направиш — заключи Нора.
— Не, не трябва — твърдо отсече Лутър и всяка сричка бележеше нарастващия му гняв. — Нищо не ме задължава. Няма да се оставя Вик Фромайър да ми нарежда да украсявам къщата си за Коледа.
— Само Скрежко, какво толкова.
— Не е само той, за нещо повече става дума.
— За какво?
— За принципа, Нора. Нима не разбираш? Щом сме решили, пропускаме Коледата, да му се не види и...
— Не ругай, Лутър.
— И никой, дори Вик Фромайър, не е в състояние да ни спре. Няма да се оставя да се разпореждат с мен. — Той сочеше с пръст към тавана, а с другата ръка размахваше писмото. Нора се оттегли в кухнята.
Скрежковците на Хемлок Стрийт се състояха от четири части — широка кръгла основа, една по-малка топка, която влизаше в основата, сетне торс и накрая главата с нахлупена шапка. Всеки елемент бе оразмерен така, че влизаше в следващия по-голям, за да се съхранява лесно през единайсетте месеца затишие. При цена от 82,99 долара плюс разходите по доставката всеки проявяваше нужното старание, за да съхрани своя Скрежко.
Дойдеше ли време да бъде изваден на бял свят, наставаше буйна радост. През целия следобед части от тумбестото човече се виждаха под навесите за колите по цялата Хемлок Стрийт — Скрежковците се почистваха и проверяваха за изправност на частите. След което биваха сглобявани, топките се поставяха една върху друга, като при истински снежен човек, докато двуметровата фигура станеше готова за покрива.
Самото монтиране не беше лека задача. Нужни бяха стълба и въже, а и помощта на някой съсед. Първо, на покрива трябваше да се качи човек с вързано на кръста въже, после Скрежкото, изработен от твърда пластмаса с тегло около двайсет килограма, биваше изтеглен, бавно и внимателно, за да не се издраска в покривните плочи. Когато достигнеше желания връх, Скрежко биваше привързан за комина с брезентова лента, изобретение на Вик Фромайър. На определеното място във вътрешната кухина се поставяше двеставатова крушка, а дългият кабел се спускаше откъм задната част на покрива.
Уес Трогдън, който беше борсов агент, този ден си бе взел болничен, за да изненада децата си, като първи в квартала закрепи на покрива бялата фигура. Веднага след обяда заедно със съпругата си Триш той изми Скрежко, а после под строгия й взор се покатери на покрива и се бори с обемистото човече и лентата, докато накрая не се поздрави с успех. От близо дванайсетметровата височина той гордо огледа цялата Хемлок Стрийт в двете посоки, доволен, че тази година е изпреварил всички, дори Фромайър.
Триш отиде в кухнята да приготви топъл шоколад, а Уес слезе в мазето, откъдето заизнася кашони с цветни лампички, които стовари на алеята. После се зае да провери здрави ли са кабелите. Никой от тяхната улица не окачваше повече лампички от семейство Трогдън. Те опасваха с тях целия двор, увиваха храстите, окичваха дърветата, после обикаляха къщата и накрая украсяваха прозорците. Миналата година имаха 14 000.
Фромайър си тръгна рано от работа, за да надзирава дейността на своята улица, и с огромно задоволство отбеляза видимата активност. Жегна го, че Трогдън го е изпреварил, но всъщност какво значение имаше? Много скоро те двамата заработиха в екип пред дома на мисис Елън Мълхоланд, симпатичната вдовица, която вече бе пъхнала коледните сладки във фурната. Покачиха нейния Скрежко за нула време, излапаха сладките и тръгнаха да предлагат помощта си другаде. Към тях се присъединиха и дечурлига — включително и дванайсетгодишният Спайк Фромайър, наследил от баща си таланта да организира всяка общественополезна дейност — и в късния следобед групата тръгна от врата на врата, за да приключат започнатото, преди да се е стъмнило.
Спайк натисна звънеца на входната врата у Кранк, но отговор не получи. Лексусът на мистър Кранк не се виждаше, което за пет следобед си беше в реда на нещата, ала аудито на мисис Кранк си стоеше под навеса — сигурен знак, че съпругата си е у дома. Пердетата и щорите бяха спуснати. Никой не отвори, тъй че групата продължи към дома на Бекър, където завариха Нед да бърше своя Скрежко в предния двор, подканян от залповете вещи указания на тъщата, заела позиция на стъпалата.