— Тръгват си — прошепна Нора в слушалката на телефона в спалнята.
— Защо шепнеш? — подразни се Лутър.
— Защото не искам да ме чуят.
— Кои са те?
— Вик Фромайър, Уес Трогдън, с тях май е и онзи Бриксли от долния край на улицата и сума деца.
— Същинска банда разбойници, а?
— По-скоро на гангстери приличат. Сега са у Бекърови.
— Господ да им е на помощ.
— Къде е нашият Скрежко?
— Там, където го прибрахме през януари. Защо питаш?
— Ами... не знам.
— Но това е смешно, Нора. Шептиш в телефона, заключила си се вкъщи, защото съседите ни ходят от врата на врата да предлагат помощта си за поставянето на някакъв нелеп бутафорен пластмасов снежен човек, който Между другото няма нищо общо с Коледа. Това да ти е хрумвало досега?
— Не.
— Ние гласувахме за Рудолф, помниш ли?
— Не.
— Това е смешно.
— Не и за мен.
— Скрежко пропуска тая година, разбрахме ли се? Отговорът ми е „не“.
Лутър внимателно затвори и се опита да се съсредоточи върху работата си. Беше вече тъмно, когато тръгна с колата към къщи. Не преставаше да си повтаря колко глупаво е да се коси човек за нещо толкова незначително като това да качиш снежен човек на покрива си. И през цялото време мислеше за Уолт Шийл.
— Хайде, Шийл — мърмореше си той. — Не ме разочаровай.
Уолт Шийл бе основният му съперник на Хемлок Стрийт, намусен човечец, който живееше точно насреща им. Две деца, завършили колеж, съпруга, бореща се с рак на гърдата, тайнствена работа за някакъв белгийски концерн, доход, който като че ли клонеше към горната граница сред живеещите на Хемлок, но независимо колко изкарваше, Шийл и съпругата му очакваха съседите да си мислят, че е много повече. Лутър си купи лексус, а Шийл си науми, че не може да остане по-назад. Белингтън си направи басейн, Шийл внезапно обяви, че и той трябвало да плува в задния си двор, по лекарско предписание. Сю Кроп от западния край оборудва кухнята си по дизайнерски проект — 8000 долара, ако можеше да се вярва на слуховете — и ето че само месец по-късно Бев Шийл пръсна 9000.
Бев беше безнадежден случай в кулинарията, а свидетели твърдяха, че след обновлението ястията й добили още по-отвратителен вкус.
Всичкото им перчене обаче престана, когато преди около година и половина лекарите откриха, че съпругата има рак на гърдата. Семейството бе като попарено. Състезанието със съседите бе загубило смисъл. Всичко изглеждаше напразно. Те понесоха удара със сдържано достойнство и както обикновено съседите по улица предложиха подкрепа, като да бяха роднини. Година след първата химиотерапия белгийският концерн претърпя реорганизация. Каквато и да бе предишната работа на Уолт, той трябваше да слезе на по-ниско стъпало.
Миналата Коледа в дома на Шийл си имаха толкова грижи, че украсата мина на заден план. Не си покачиха Скрежко, купиха някаква хилава елхичка, метнаха на предния прозорец само няколко лампички, колкото да не е без хич.
Предишната година само две къщи на улицата бяха останали без Скрежковци — тази на Шийл и една в западния край, собственост на пакистанско семейство, които живяха там само три месеца, след което се изнесоха. Къщата им бе обявена за продан и Фромайър току го засърбяваха ръцете някоя нощ да вземе да качи на покрива резервния Скрежко, който държеше в мазето си.
— Хайде, Шийл — все така мърмореше Лутър зад волана. — Остави си Скрежкото да кротува.
Идеята за тия снежни човеци се бе възприела с ентусиазъм, когато Фромайър я предложи за пръв път. Сега вече се усещаше като досадно задължение. И все пак, бе принуден да признае пред себе си Лутър, на децата никак не им беше досадно. Той самият тайно бе изпаднал във възторг, когато преди три години напорът на бурята разчисти покривите и пръсна Скрежковците из половината град.
Лутър сви по своята улица и още отдалеч забеляза редицата досущ еднакви снежни човеци, побити като светещи стражи над къщите. В безупречната линия имаше само две зеещи дупки — къщите на Шийл и на Кранк.
— Благодаря ти, Шийл — прошепна Лутър.
Край него минаваха деца на велосипеди. Съседите бяха наизлезли, подреждаха светещите гирлянди, бъбреха през оградите от жив плет.
Шумна тълпа се е събрала под навеса при Шийл, отбеляза Лутър, когато паркира и бързешката се шмугна у дома си. Без никакво разтакаване стълбата бе издигната и Фромайър изпълзя нагоре, сякаш цял живот бе работил по покривите. Лутър надникна през щорите на входната врата. Уолт Шийл стоеше в предния двор с още десетина души, Бев стърчеше на стъпалата, загърната в пеньоар. Спайк Фромайър се бореше с някакъв кабел. Чуваха се викове, смях, всички сякаш даваха насоки на Фромайър и ето че предпоследният Скрежко се издигна на определеното място.