Тя самата живеела в колиба от трева със Стейси, нейната нова приятелка от Юта. Други двама доброволци от Корпуса на мира живеели наблизо. Били създали малкото училище преди четири години. С две думи, тя била здрава, хранела се добре, нямало опасност от заразни болести или страшни зверове, а работата била истинско предизвикателство.
Последният параграф дойде като прилив на сили, от които Нора тъкмо се нуждаеше отчаяно.
„Зная, ще ви е мъчно без мен на Коледа, но, моля ви, не бъдете тъжни. Малките дечица тук не знаят нищо за Коледа и, честно казано, на мен ще ми е приятно да я пропусна заедно с тях. Те имат толкова малко и искат толкова малко, че се чувствам някак виновна заради безсмисления материализъм на нашата цивилизация. Тук няма нито календар, нито часовник, тъй че сигурно дори няма да усетя кога ще дойде празникът и кога ще отмине.
(А нека не забравяме, че догодина ще можем да си наваксаме, нали?)“
Каква умница. Нора прочете отново писмото и внезапно се изпълни с гордост не само защото бе отгледала такава мъдра, вече зряла дъщеря, но и заради собственото си решение да отхвърли, макар и само тази година, безсмисления материализъм на нашата цивилизация.
Тя отново позвъни на Лутър и му прочете писмото.
Петък вечер в търговския център! Това съвсем не беше любимото място на Лутър, но беше усетил, че Нора има нужда да я изведе. Вечеряха в бутафорна кръчма в единия край, после с мъка си проправиха път през тълпата до другия, където предстоеше премиерата на романтична комедия с цяло съзвездие нашумели актьори. По осем долара билета за два часа скука със скъпо платени клоуни, които се хилят от началото до самия край на блудкавия сюжет. Нищо не можеше да се направи, Нора обичаше киното, а той, макар и неохотно, я придружаваше, за да има мир. Въпреки огромните тълпи отвън, салонът беше празен, което безкрайно зарадва Лутър, който осъзна, че всички са по магазините и пазаруват ли, пазаруват. С пуканките в ръка, той потъна в стола си и заспа.
Събуди го лакът в ребрата.
— Хъркаш — изсъска Нора.
— Какво от това. Тук няма никой.
— Млъквай, Лутър.
Той загледа филма, но след пет минути усети, че не издържа повече.
— Ей сега се връщам — прошепна и напусна салона. Предпочиташе да го блъска и тъпче тълпата, наместо да седи да гледа оная глупост. Взе ескалатора за мецанина, където се облегна на парапета и зазяпа хаоса под себе си. Дядо Коледа бе заел мястото си на трона, а опашката едва-едва пристъпваше. На ледената пързалка музиката трещеше от пресипнали тонколони, стотина деца, костюмирани като елфи, се пързаляха около някакво пухкаво животно, което приличаше на северен елен. Всеки родител наблюдаваше картинката през визьора на видеокамера. Уморени купувачи влачеха крака, натоварени с обемисти торби, залитаха, бутаха се, караха се на децата си.
Лутър се изпълни с безмерна гордост.
Отсреща зърна нов магазин за спортни стоки. Насочи се към него и още през витрината забеляза, че за тази навалица вътре обслужващите каси са съвсем недостатъчни. Той обаче искаше само да разгледа какво има. В дъното откри шнорхелите, но асортиментът не беше особено богат — в края на краищата беше декември. Банските костюми модел „Спийдо“ до един бяха безумно тесни, вероятно предназначени само за плувци олимпийци, ненавършили двайсет години. Човек по-лесно би се напъхал в ръкавица. Лутър не посмя дори да ги докосне. Реши да си вземе каталог и да поръча каквото му е нужно от безопасната крепост на своя дом.
На излизане от магазина дочу зараждащ се скандал, някаква поръчана стока не беше пристигнала. Ама че глупаци.
Той си купи обезмаслено кисело мляко и за да убие времето, обиколи и горния етаж, като тайничко се подсмихваше на измъчените души, които с настървение пилееха парите си. Спря се, зашеметен от огромен постер на приказно младо създание с безупречен загар по миниатюрни бикини. То го приканваше да прекрачи в малък салон, наречен „Тен завинаги“. Лутър се огледа, като че влизаше в порно книжарница, после се пъхна вътре, а там, зад едно списание, го очакваше Дейзи. Бронзовото й лице се разтегли в механична усмивка, която понабръчка челото и кожата около очите. Зъбите й бяха избелени, косата изсветлена, кожата потъмнена и за миг Лутър се запита как ли е изглеждала преди интервенцията.
Той не се изненада, когато Дейзи заяви, че този бил най-подходящият ден от годината за заплащане на процедурата. Специалната коледна програма включвала 18 сеанса за 90 долара. Само по един сеанс на ден, като се започне с петнайсетминутна продължителност, която нараства максимално до половинчасова. След приключване на програмата Лутър ще притежава прекрасен загар, с който може да посрещне всяка лудория на карибското слънце.