Той последва момичето до редицата кабинки — малки отделения с леки прегради. В момента правели промоция на последния модел „Бронзомат 2000“, току-що получен от Швеция, сякаш шведите бяха всепризнатите експерти по слънчевите бани. На пръв поглед бронзоматът ужаси Лутър. Дейзи обясни, че трябвало да се съблече, да, всичко да свали, промърка тя, пъхна се вътре и хлопна капака. Жестът извика у Лутър асоциация с металната форма за гофрети. Печеш се двайсет минути, таймерът ти дава знак, че си приключил, ставаш, обличаш се. Толкова е просто.
— Много ли се поти човек? — попита Лутър, който някак не можеше да възприеме мисълта, че тялото му ще лежи безпомощно, докато 80 лампи го пекат отвсякъде.
Дейзи обясни, че вътре наистина ставало горещо. Накрая трябвало просто бронзоматът да се напръска със специалния спрей и да се забърше с хартиена салфетка, след което щял да е напълно готов за следващия желаещ.
Рак на кожата? — бе следващият въпрос. Момичето се изкикоти превзето. В никакъв случай. Може би при старите модели, когато още не била усъвършенствана технологията за отстраняване на ултравиолетовото лъчение и другите вредни странични ефекти. Новите уреди всъщност били по-безопасни и от слънцето. Тя самата поддържала така своя тен от единайсет години.
Затова кожата ти прилича на изгорял чорт, отвърна й Лутър безгласно.
Накрая се договори да плати 120 долара за двама души. И напусна салона с твърдото намерение да се сдобие със загар, колкото и неудобства да обещаваше процедурата. Подсмихна се при мисълта как Нора ще бъде принудена да се съблече чисто гола зад тънката като хартия преграда и да се напъха в бронзомата.
Полицаят на име Салино се появяваше всяка година. Този едър мъжага не носеше оръжие, нямаше и бронежилетка, нито нервнопаралитичен спрей, палка, фенерче или сребърни куршуми, белезници или радиостанция — никой от задължителните атрибути, с които колегите му обичаха да се кичат. На Салино не му стоеше добре полицейската униформа, и то открай време, тъй че вече никой не му обръщаше внимание. Той патрулираше района на югоизток, кварталите около Хемлок, заможните предградия, където престъпленията се свеждаха до някой откраднат велосипед или каране с превишена скорост.
Партньорът на Салино за тази вечер беше набит младок с масивна, неподвижно застинала челюст и внушителни мускули, които издуваха тъмносинята риза. Името му беше Трийн и за разлика от Салино ходеше екипиран с всички всяващи респект такъми, които службата предлагаше.
Когато ги видя през стъклото на входната врата как се готвят да натиснат звънеца, Лутър се сети за Фромайър. Този човек бе в състояние да призове полицаите на Хемлок Стрийт по-бързо и от собствения им шеф.
Лутър отвори вратата и след обичайните поздрави и любезности покани двамата да влязат. Не ги искаше в къщата си, но добре знаеше, че няма да си тръгнат, докато не изпълнят целия ритуал. Трийн държеше в ръка бял тубус, в който беше новият календар.
Нора, която допреди миг бе гледала телевизия в компанията на съпруга си, внезапно бе изчезнала, макар Лутър да знаеше, че е заела позиция зад остъклената врата към кухнята и скрита там, попива всяка дума.
Обикновено говореше единствено Салино. По простата причина, че непохватният възедър младок разполага с ограничен речников багаж, реши Лутър. Полицейското благотворително дружество отново работело с пълна пара в полза на обществото. Играчки за най-малките. Кошнички с коледни лакомства за изпадналите в нужда. Посещения на Дядо Коледа. Празненства на ледената пързалка. Излети до зоологическата градина. Освен това приготвяли подаръци за самотниците в старческите домове и ветераните в приютите. С годините Салино бе усъвършенствал тирадата си, отбеляза Лутър, който добре я познаваше.
С оглед да се покрият разходите по тези благородни начинания през годината Полицейското благотворително дружество отново се погрижило да изработи календар за следващата, по чиито страници можели да се видят някои от членовете, уловени в един или друг миг на самоотвержена служба. По даден знак Трийн измъкна календара, предназначен за Лутър, разстла го и взе да отгръща големите листове, докато Салино коментираше заснетото. Над колонките с януарските дати топло усмихнат служител на пътната полиция превеждаше през някакво кръстовище групичка мъничета от детска градина. Снимката за февруари изобразяваше по-як и от Трийн полицай, който помагаше на закъсал моторист да смени спуканата си гума. Правейки тези усилия, полицаят бе успял и да се усмихне. Изборът за март бе напрегнат момент след среднощна катастрофа — виждаха се проблеснали светлини, а трима намръщени мъже в сини униформи напрегнато разговаряха.