Лутър безмълвно съзерцаваше нижещите се пред очите му фотографии.
Защо не виждам слипове с леопардова шарка? — искаше да попита той. Защо не виждам сауната? А също и спасителя на плажа, метнал само една кърпа на кръста си? Преди три години дружеството се бе поддало на модните увлечения и бе изработило календар, съставен от снимки на по-младите и по-стройни свои членове едва ли не по адамово облекло, глуповато ухилени срещу обектива и в същото време заели измъчените пози на отегчени фотомодели. Начинанието бе заклеймено като скандално на първа страница на местния вестник.
Надигна се невероятен вой. В общината заваляха оплаквания и кметът се видя в чудо. Шефът на дружеството бе незабавно уволнен. Нераздадените календари бяха иззети и публично изгорени, а телевизията предаваше на живо от мястото на събитието!
Нора скри техния екземпляр в мазето, където тайно му се радваше някъде докъм септември.
Порнографският календар се оказа финансова катастрофа за всички участници в мероприятието, но пък осигури интереса на гражданството за следващата Коледа. Продажбите се удвоиха.
Лутър си купуваше календар всяка година само защото така бе прието. Колкото и да е странно, върху календарите не беше отбелязана цена, поне върху онези, които биваха лично разнасяни по къщите от хора като Салино и Трийн. Личният им подход очевидно струваше нещичко отгоре, допълнителна доза добронамереност, която хора като Лутър се очакваше да предложат просто защото така си беше редно. Тъкмо това едва ли не насилствено, откровено изнудване дразнеше Лутър. Миналата година бе написал чек за сто долара в полза на благотворителното дружество, но сега си бе наумил да откаже.
Когато тирадата приключи, Лутър се изпъна и заяви:
— На мен няма да ми трябва.
Салино наклони глава настрани, сякаш не можеше да схване смисъла на думите. Вратът на Трийн се изду с още два сантиметра.
На лицето на Салино цъфна дяволита усмивка. Може и да не ти трябва, казваше тя, но все пак ще си го купиш.
— Защо? — попита той.
— Вече си имам календар за догодина. — Това беше новост за Нора, която си гризеше ноктите със затаен дъх.
— Такъв обаче си нямаш — избоботи Трийн. Салино го стрелна с поглед и нареди:
— Ти мълчи!
— Имам два календара в кабинета и два на бюрото — обясни Лутър. — Окачили сме един и до телефона в кухнята. Часовникът ми показва точно коя дата сме, а също и компютърът. От години не съм се обърквал.
— Събираме пари за сакати деца, мистър Кранк — рече Салино с внезапно омекнал дрезгав глас. Нора усети, че сълзи парят очите й.
— Ние сами подпомагаме сакатите деца, господин полицай — озъби се Лутър. — Посредством дружеството „Общ път“, чрез нашата църква и данъците, които плащаме, ние подпомагаме всяка група нуждаещи се, която би ви дошла на ума.
— Нима не се гордеете с полицаите, които ви пазят? — грубо се намеси Трийн, очевидно наизустил тази реплика от многобройните увещания на Салино в други подобни случаи.
Лутър млъкна за миг и успя да овладее нарастващия гняв. Сякаш покупката на календар бе единственото мерило за това доколко се гордее с местния участък. Сякаш доброволното даване на подкуп тук, в собствения му хол, бе доказателство, че той, Лутър Кранк, изцяло подкрепя момчетата в сини униформи.
— Миналата година платих хиляда и триста долара общински данъци — заяви той и впи блесналите си от гняв очи в лицето на младия Трийн. — Част от които са отишли за вашите заплати. Друга част са отишли при пожарникарите, шофьорите на линейки, учителите в училище, работниците по чистотата, метачите, кмета, многобройната армия общинари и медицинските служители в болница „Мърси“. Всички те вършат чудесна работа. Вие също, сър, вършите чудесна работа. Гордея се с всеки един от трудещите се в този град. Но какво общо има тук някакъв си календар?
Естествено, до този момент никой не бе излагал въпроса така логично, тъй че Трийн не разполагаше с готов отговор. Впрочем Салино също. Последва напрегнато мълчание.
Неспособен да съчини смислен отговор на нападката, Трийн също се разгорещи и реши да запомни номера на колата на Кранк, за да го причака някъде. Все ще го хване да кара с превишена скорост или да подминава задължителния знак „Стоп“. Ще му махне да отбие и да спре, ще го измъкне навън, ще го просне на капака, ще му щракне белезниците и ще го тикне в ареста.