Тия приятни мисли извикаха усмивка на лицето му. Салино обаче съвсем не се усмихваше. Беше чул слуховете за Лутър Кранк и плана му да пропусне Коледата. Фромайър му беше докладвал. Предната вечер беше видял, че една от най-хубавите къщи в квартала е лишена от задължителния за сезона Скрежко — единствена тя се отличаваше от общата картина, излъчвайки странно спокойствие.
— Съжалявам, че гледате така на нещата — тъжно рече Салино. — Е, ние просто се опитваме да посъберем някакви допълнителни пари, за да помогнем на нещастните дечица.
Нора без малко да се втурне през вратата с думите:
— Ето ви чек! Дайте календара! — Не го направи, защото последствията никак нямаше да са приятни.
Лутър кимна — беше стиснал здраво челюсти, очите му гледаха упорито — и ето че Трийн с драматичен жест взе да навива календара, за да атакува с него някоя друга жертва. В огромните му лапи твърдата хартия скърцаше, докато добиваше нужната форма. Най-сетне се получи желаното тънко руло, Трийн го напъха обратно в тубуса и сложи капачката. Церемонията бе приключила, следователно време бе да си вървят.
— Весела Коледа — рече Салино.
— Полицията все още ли спонсорира футболния отбор на сирачетата? — попита Лутър.
— Да, разбира се — отвърна Трийн.
— В такъв случай заповядайте през пролетта и ще ви дам сто долара за нови екипи.
Обещанието ни най-малко не умилостиви полицаите. Не можаха да изрекат едно „благодаря“. Наместо това кимнаха и се спогледаха.
Сковано се отправиха към вратата, без да кажат и дума — чуваше се единствено дразнещият звук на удрящия се в крака на Трийн тубус, все едно отегчено ченге, въоръжено с палка, търси да опуха някого.
— Нищо и никакви си сто долара — остро рече Нора, когато съпругът й се върна. А той надничаше през пролуките на щорите, да се увери, че посетителите няма да се върнат.
— Не, скъпа, става дума за нещо много повече — загадъчно самодоволно отвърна той, сякаш единствен се бе ориентирал в някаква свръхсложна ситуация. — Искаш ли да хапнем кисело мляко?
Когато човек е подложен на глад, мисълта, че му се предлага храна, пропъжда всички други мисли. Всяка вечер те двамата се угощаваха с по една малка кофичка блудкаво обезмаслено кисело мляко с изкуствен аромат на плодове, което поглъщаха като за последно. Лутър бе отслабнал с четири килограма, Нора — с три.
Обикаляха квартала в открит камион и си търсеха подходяща плячка. В каросерията върху купчини сено се бяха наредили десет хлапета, които пееха песни. Държаха се за ръце под юрганите, бедрата им се удряха в такт с ритъма, но по най-безобиден начин, поне засега. В края на краищата те принадлежаха към лутеранската църква. Водачката им седеше зад волана, а до нея — съпругата на свещеника, която свиреше на орган в неделя сутрин.
Камионът зави по Хемлок и ето че целта сама им се предостави. Забавиха ход, наближавайки неукрасения дом на семейство Кранк. За щастие Уолт Шийл бе отвън и се бореше с удължителя — не му достигаха повече от два метра, за да свърже контакта в гаража с храстите чимшир, в които внимателно бе закрепил 400 нови зелени лампички. Щом Кранк отказваше да сложи каквато и да било украса, Шийл бе почувствал допълнителен прилив на ентусиазъм.
— У дома ли са си? — попита шофьорката, като кимна към къщата на Кранк и спря камиона.
— Да. Защо? — поинтересува се Уолт.
— А, ние просто излязохме да попеем на въздух. Младите отзад са от лутеранската църква „Сейнт Марк“.
Уолт внезапно се ухили и пусна удължителя на земята Колко хубаво, рече си той. Кранк само си въобразява, че може да избяга от Коледата.
— Евреи ли са? — продължи да пита жената.
— Не.
— Да не са будисти или някакви такива?
— А, не. Методисти са всъщност. Тая година се опитват да пропуснат коледните празници.
— Моля?
— Не ме ли чухте? — Ухилен до уши, Уолт бе застанал откъм вратата при волана. — Шантав човек, ако питате мен. Лишава се от Коледата, та да спести пари за морско пътешествие.
Шофьорката и жената на свещеника изгледаха строго и продължително къщата на Кранк. Децата отзад бяха спрели да пеят и попиваха всяка дума.
— Групата песнопойци добре ще им дойде, струва ми се — услужливо додаде Шийл. — Продължавайте, не спирайте.
Децата опразниха камиона и хорът се подреди на тротоара, досами пощенската кутия на Кранк.
— Дайте по-напред — провикна се Шийл. — Много ще ви се зарадват.
Послушаха го и застанаха в непосредствена близост До любимата цветна леха на Лутър. Шийл изтича до дома си да поръча на Бев да се обади на Фромайър.