Лутър обираше с лъжицата дъното на своята кофичка Мляко, когато го стресна невъобразима врява. Певците гръмко подхванаха първия куплет на „Бог ви носи радост“ и семейство Кранк побързаха да се покрият. Ниско приведени, двамата побегнаха от кухнята, Лутър напред, следван от Нора, и оттам в хола, където се залепиха на прозореца, чиито щори, слава богу, бяха спуснати.
Хористите яростно размахаха ръце, щом зърнаха Лутър да наднича между пролуките.
— Коледари — изсъска Лутър и отстъпи назад. — Още малко, и ще изпотъпчат хвойната.
— Колко хубаво — тихо въздъхна Нора.
— Хубаво ли? Та те влизат в частна собственост. Това е заговор.
— Никъде не влизат, ако искаш да знаеш.
— Ти нищо не разбираш. Навлезли са в нашата собственост, без да сме ги канили. Някой им е подшушнал да дойдат, сигурно Фромайър, а може и Шийл да е.
— Коледарите не са нарушители — заинати се Нора, макар все още да шепнеше.
— Знам аз какво говоря.
— Ами тогава обади се на приятелите си в полицейския участък.
— Може и така да направя — замислено рече Лутър и отново надникна навън.
— Не е късно да си купим календар.
Кланът Фромайър дотърча в пълен състав, предвождан от Спайк, който бе качен на своя скейтборд. Докато те се наредят зад хористите, у Трогдън бяха чули шумотевицата и също се включиха. Последваха ги Бекърови с тъщата в ариергард и неудачника Роки по петите й.
Следващата песен бе „Пейте, звънчета“, в по-бързо темпо и на по-висок глас, което се дължеше на всеобщото вълнение. Диригентката на хора даде знак на съседите да се присъединят, което те сториха на драго сърце, и докато подхванат „Тиха нощ“, групата наброяваше трийсетина и повече. Хористите поне се стараеха да пеят вярно, докато съседите пет пари не даваха фалшиво ли е, или не. Извисяваха гласове, та да накарат стария Кранк да се гърчи от чувство за вина.
Изминаха двайсет минути и ето че нервите на Нора не издържаха. Тя отиде да си вземе душ. Лутър се престори, че чете списание в любимия си фотьойл, но всяка нова песен се подемаше все по-гръмко и това го караше да кипи и да ругае под носа си. Последния път, когато надникна навън, моравата отпред бе пълна с хора, всичките усмихнати до уши и дерящи гърла.
Когато подхванаха „Скрежко, снежният човек“, той слезе в кабинета си в сутерена и извади бутилката коняк.
Сутрешната програма на Лутър не се бе променяла вече осемнайсет години, откакто живееше на Хемлок Стрийт. Ставаше в шест, нахлузваше чехлите, обличаше халата, слагаше кафето и през вратата на гаража излизаше на алеята, където вестникарчето Милтън час по-рано бе оставило новия брой на „Газет“. Знаеше с точност колко крачки са от кафеварката до вестника, плюс-минус две-три. После се прибираше, слагаше си мъничко сметана в кафето и отгръщаше на спортната страница, преглеждаше прогнозата за времето, бизнес-информацията и накрая, в този неизменен порядък, четеше местните и международните новини. По средата на ритуала наливаше кафе в бледолилавата чаша, пускаше две бучки захар и го отнасяше на обичната си съпруга.
Сутринта след импровизирания коледарски концерт на моравата пред къщата му Лутър се потътри сънен по алеята и тъкмо да вдигне вестника, с крайчеца на окото си зърна ярко цветно петно. Насред тревата се мъдреше табела. ОСВОБОДЕТЕ СКРЕЖКО призоваваше тя с тлъсти черни букви. Проклетият надпис бе поставен върху бяла дъска с червени и зелени линии по края и рисунка на Скрежко, овързан и окован някъде на тавана, без съмнение в неговия дом. Това беше или нескопосното дело на някой възрастен безделник, или твърде добро постижение на някое хлапе, надзиравано от своята майка.
Лутър внезапно усети вперени в него очи, множество очи, ето защо небрежно пъхна вестника под мишница и с отмерена крачка се прибра в къщата, сякаш нищо не е видял. Взе да мърмори, както си наливаше кафето, процеди някоя и друга ругатня и накрая се настани на стола. Не изпита познатото удоволствие от спортната страница, нито от прогнозата за времето, дори некролозите не успяха да привлекат вниманието му. В следващия момент реши, че Нора не бива да вижда табелата. Тя щеше да се разтревожи много повече от него.
Всяко ново посегателство върху правото му да постъпва както намери за добре затвърждаваше решението му да обърне гръб на коледната шумотевица. Нора обаче се притесняваше. Той нямаше да се пречупи, но се боеше, че тя може да се поддаде. Ако жена му повярваше, че съседските деца вече открито изразяват своя протест, имаше опасност просто да рухне.
Лутър реши да действа без отлагане — измъкна се през гаража, заобиколи, тръгна направо през мократа, ледено студена трева, изтръгна рязко колчето с наглата табела, хвърли я в килера и остави окончателната разправа за по-късно.