Занесе на Нора чашата кафе, после отново седна пред кухненската маса и напразно се опита да се съсредоточи върху написаното в „Газет“. В гърдите му бушуваше гняв, краката му бяха премръзнали.
Скоро запали колата и потегли за работа.
Веднъж се беше опитал да популяризира идеята да затворят кантората от средата на декември до 1 януари. Бездруго никой не работи, бе изтъкнал той своя блестящ аргумент на едно от фирмените съвещания. Секретарките трябваше да напазаруват, затова рано-рано излизаха в обедна почивка, после неизменно закъсняваха, а и напускаха час преди края на работното време, за да отметнат някоя и друга задача от дългия си списък. Нека всеки от нас си вземе отпуската през декември, бе настоял той. Един вид двуседмично прекратяване на работа, със заплащане, разбира се. И бездруго приходите в този период рязко намаляват, обясни той, като подкрепи думите си с таблици и графики. Клиентите на фирмата също не седят в офисите си, тъй че нито една справка не може да бъде извършена преди първата седмица от януари. „Уайли и Бек“ пък ще си спестят някой и друг долар, отменяйки официалната вечеря и коледното парти в кантората. Дори си бе направил труда да размножи и раздаде една статия от „Уолстрийт Джърнъл“, посветена на крупна фирма от Сиатъл, която възприела подобен подход и резултатите били забележителни, или поне така се твърдеше в статията.
Лутър бе изложил идеята по блестящ начин. Във фирмата гласуваха единайсет на един против предложението му и той цял месец не можа да преглътне провала. Единствен Янк Слейдър го бе подкрепил.
Лутър се приготви да изтърпи още една досадна сутрин, макар да усещаше, че мисълта му се отплесва към снощния концерт сред хвойновите храсти и табелата, бодната в предния му двор. Той харесваше квартала, погаждаше се с всички свои съседи, дори с Уолт Шийл, и сега се тормозеше, че се е превърнал в прицел на недоволството им.
Биф, хубавицата от туристическата агенция, повдигна настроението му, когато с плавна стъпка влезе в кабинета, без дори да почука — секретарката му Докс беше забила нос в някакви каталози, — и му донесе билетите заедно с подробна програма и най-новата брошура за „Островна принцеса“. Тя изчезна само след секунди; уви, твърде кратко посещение според Лутър, който, щом получеше възможност да се възхити на фигурата и тена й, неусетно се размечтаваше за безкрайната върволица бикини, държащи се на две незабележими връвчици, които много скоро щяха да радват погледа му. Той заключи вратата и скоро потъна в топлите сини води на Карибите.
За трети път тази седмица Лутър се измъкна малко преди обяд и се втурна към търговския център. Паркира колкото е възможно по-далеч от комплекса, защото имаше нужда да походи. Отслабнал беше с четири килограма и се чувстваше изпълнен с енергия. Сега влезе през входа към „Сиърс“ заедно с тълпа отскочили в обедната почивка жадни да харчат пари купувачи. Само че Лутър отиваше да подремне.
Скрит зад плътни тъмни очила, той се шмугна в „Тен завинаги“ на горния мецанин. Дейзи с бронзовата кожа бе заместена от Даниела, бледа червенокоска, чието постоянно печене само бе уголемило и сгъстило луничките й. Тя перфорира картата му, насочи го към кабинка № 2 и се произнесе мъдро като висококвалифициран дерматолог:
— Според мен за днес двайсет и пет минути ще са достатъчни, Лутър.
Момичето беше поне с трийсет години по-младо от него, но ни най-малко не се смущаваше да му говори на малко име. Тя бе още дете, на временна работа срещу минимално заплащане, тъй че дори не й хрумна, че би могла да се обръща към него с „мистър Кранк“.
Защо не двайсет и шест минути? — искаше да я засече Лутър. А може би двайсет и четири?
Той запази недоволството за себе си и влезе в отредената кабинка.
„Бронзомат 2000“ бе хладен на пипане, което беше добър знак, защото иначе на Лутър би му било крайно неприятно да се пъхне вътре след някой, който току-що се е измъкнал оттам. Той бързо напръска повърхността с „Уиндекс“, после енергично я излъска, повторно провери дали вратата е заключена, след което боязливо се съблече, сякаш някой все пак можеше да го види, и внимателно се пъхна в обещаващия завиден загар уред.
Изпъна тяло, нагласи се колкото е възможно по-удобно, после спусна капака, натисна копчето за включване и печенето започна. Нора бе идвала два пъти и май с толкова щеше да приключи, защото насред втория сеанс някой бе разтърсил бравата и я беше стреснал. Тя избълвала нещо, дори не си спомняше точно какво, защото здравата се била изплашила, а когато инстинктивно понечила да се изправи, си ударила челото в капака.