И тази вина бе стоварена върху главата на Лутър. Опитът да изкара всичко на смях се бе оказал неуспешен.
Много скоро Лутър се отнесе, отпусна се в люлеещата прегръдка на „Островна принцеса“ с неговите шест басейна и загорелите стегнати тела на другите пътници, насочи се към белите пясъчни плажове на Ямайка и Големия Кайман, гмурна се в топлите ласкави води на Карибско море.
Някакъв звънец го стресна. Неговите двайсет и пет минути бяха изтекли. След този четвърти сеанс Лутър най-сетне забеляза видимо подобрение в кривото огледало на стената. Въпрос на време, преди някой от службата да пусне приказка за тена му. Колегите до един бяха завистници.
Той се отправи с бързи крачки към кантората, усещайки кожата си още топла, а стомаха още по-плосък заради пропуснатия обяд. Заваля суграшица.
Лутър се улови, че го е страх да се прибере. Всичко си беше наред, преди да свие по Хемлок. Съседът Бекър добавяше лампички в храстите и от чиста злоба ограждаше края на своята морава откъм гаража на Лутър. Трогдън бе набучил толкова много лампички, та не се знаеше дали е възможно да сложи още, но тъкмо в това го заподозря Лутър. На отсрещната страна на улицата, точно до Трогдън, Уолт Шийл продължаваше да добавя все нови и нови украси. И то точно той, който допреди година и гирлянди не слагаше.
Ето че и Суейд Кър, съседът му от източната страна, бе внезапно обхванат от коледно настроение и увиваше мършавите си клонки чимшир с чисто нови червени и зелени мигащи лампички. Семейство Кър не вярваше много-много на училищата, обучаваше многобройната си челяд у дома и най-често държеше децата заключени в сутерена. Майката и бащата отказваха да гласуват, занимаваха се с йога, хранеха се само със зеленчуци, носеха дебели чорапи и сандали през цялата зима, дори дума не отваряха да се хванат на работа и твърдяха, че са атеисти. Странностите им бяха повече, отколкото би понесъл човек, но пък бяха добри съседи. Шърли, съпругата на Суейд, чието фамилно име се изписваше с тире, беше получила добро наследство.
— Обсадили са ме отвсякъде — промърмори си Лутър, когато паркира колата в гаража, после на бегом се втурна вкъщи и заключи вратата след себе си.
— Я погледни тия нещица — рече Нора намръщено след кратката целувка и задължителното: „Как мина денят?“
Два плика в пастелен оттенък, естествено, какво друго.
— Какво съдържат? — рязко попита Лутър. Точно в този момент въобще не желаеше да го занимават с коледни картички и техните налудничави посланийца. Лутър искаше храна, която тази вечер щеше да се сведе до парче печена риба и задушени зеленчуци.
Той извади и двете картички, всяка с нарисуван Скрежко. Нямаше подпис. На плика нямаше и адрес на подателя.
Анонимни коледни картички.
— Много смешно — рече той и ги хвърли на масата.
— Смятах, че ще ти харесат. Пуснати са тук, в града.
— Това е работа на Фромайър — изръмжа Лутър и рязко разхлаби вратовръзката си. — Пада си той по такива номера.
Не бяха свършили с вечерята, когато на вратата се позвъни. Още две солидни хапки, и Лутър щеше да омете чинията си, ала Нора все опяваше колко полезно било да се яде бавно. Макар да усещаше глад, той стана и мърморейки кой ли пък е точно сега, тръгна да отвори.
Пожарникарят се казваше Кистлър, а фелдшерът — Кендъл, и двамата млади, слаби и в чудесна форма благодарение на безбройните часове, прекарани във фитнесзалата на участъка. На разноски на данъкоплатците без съмнение, каза си Лутър, когато ги покани да влязат, но не отстъпи повече от няколко крачки навътре. Този също спадаше към ежегодните ритуали, още един красноречив пример за това какво куца по Коледа.
Униформата на Кистлър беше в морскосиньо, а на Кендъл — в маслинено. Червено-белите шапки на Дядо Коледа изобщо не се връзваха с облеклото им, но пък кой ли обръщаше внимание? Шапките бяха с игриво клюмнали върхове, но Лутър изобщо не се усмихна. В отпуснатата до тялото си ръка фелдшерът държеше книжна торба.
— Тази година отново продаваме плодови кексчета, Мистър Кранк — занарежда Кистлър. — Всяка година ви наобикаляме.
— Парите отиват за разнасянето на подаръци — добави Кендъл като заучен рефрен.
— Поставили сме си задача да съберем девет хиляди.
— Миналата година едва прехвърлихме осемте хиляди.
— Тая година здравата ще се постараем.
— В коледната нощ ще зарадваме с играчки шестстотин деца.
— Грандиозен проект.
Аз на тебе, ти на мене. Добре трениран в подаването отбор.
— Да можехте да видите личицата им.