Выбрать главу

На една маса недалеч от тяхната седеше хубаво тъмнокосо момиче със своя кавалер. Нора я забеляза и остави вилицата си.

— Смяташ ли, че тя е добре, Лутър?

— Кой? — сепна се Лутър и огледа ресторанта.

— Блеър.

Той бавно прехвърли хапката си в другата си буза, преглътна и се направи, че мисли върху въпроса, който сега вече му се задаваше само три пъти на ден.

— Сигурно е добре, Нора. И си прекарва страхотно.

— Дали не я застрашава нещо? — Друг стандартен въпрос, поставен в точно определен момент, като че Лутър бе длъжен да знае дали дъщеря им е в безопасност, или не именно сега, в този миг.

— От трийсет години сред доброволците към Корпуса на мира няма жертви. Взели са всички възможни мерки, Нора. Хайде, яж.

Тя разбута зелените листа в чинията си, хапна набоденото на вилицата и като че ли загуби интерес. Лутър омете своята чиния и жално погледна нейната.

— Това няма ли да го ядеш?

Размениха си чиниите и само след миг Лутър бе погълнал и втората салата. Донесоха им спагетите и Нора придърпа своята купа. След няколко оскъдни хапки тя внезапно спря, вилицата й застина във въздуха. В следващия момент я остави и възкликна:

— Как можах да забравя!

Лутър дъвчеше настървено.

— Какво има? — стресна се той от ужаса, изписан на лицето на жена му. — Какво има, Нора? — повтори и преглътна мъчително.

— Онези членове на журито не се ли появяваха след шествието?

Сега вече и на Лутър му просветна. И той остави поднесената към устата си вилица, пийна глътка вода и нещастно се загледа в празното пространство. Да, това беше самата истина.

След шествието комисия от „Паркове и озеленяване“ обикаляше кварталите върху платформа, теглена от трактор „Джон Диър“, и проверяваше състоянието на коледното настроение. Раздаваха индивидуални награди в различни категории — „Оригинално хрумване“, „Празнично осветление“ и тъй нататък. Присъждаха и награда за най-хубаво украсена улица. Хемлок бе печелила синята панделка два пъти.

Предишната година бе класирана на второ място най-вече защото, както гласеше клюката, върху две от всичките четирийсет и четири къщи не бяха поставени Скрежковци. Три пресечки по на север Боксуд Лейн най-неочаквано беше подредила по цялото си протежение захарни пръчки — Алея захарни пръчки, така я бяха нарекли — и затова грабна вместо Хемлок наградата. Цял месец след това Фромайър им разпращаше паметни записки.

Чудесно замислената вечеря вървеше към провал, Двамата отново хванаха вилиците и взеха да ровят из спагетите колкото да минава време. Поръчаха си кафе без кофеин, което пиха дълго време. Когато ресторантът се опразни, Лутър плати сметката. Двамата се качиха в колата и поеха с възможно най-бавна скорост.

* * *

Естествено, Хемлок отново изтърва първото място. Лутър излезе да си прибере вестника, преди да се е развиделило, и се стресна още от първата страница. Наградените бяха изброени до един — на първо място Чери Авеню, Боксуд Лейн на второ, Стантън на трето. Трогдън, съседът отсреща с неговите 14 000 лампички, бе заел четвърто място в категорията „Празнично осветление“.

В центъра на страницата се мъдреше огромна цветна снимка на тяхната собствена къща, заснета отдалеч. Лутър внимателно я разгледа, като се стараеше да определи от какъв ъгъл е бил насочен обективът. Фотографът бе постигнал доста голям обхват, все едно бе щракал от въздуха.

При съседите Бекър лампите грееха ослепително. От другата страна къщата на Кър, заедно с моравата, бе обрамчена от строен ред червени и зелени лампички, които вече наброяваха хиляди.

Домът на Кранк тънеше в мрак.

На изток се виждаха домовете на Фромайър, Нъджънт и Голди, грейнали приветливо, всичките с по един самодоволен Скрежко на покрива. На запад къщите на Дент, Мактиър и Белингтън искряха с подобаващо коледно великолепие.

Домът на Кранк тънеше в мрак.

— Шийл — измърмори под нос Лутър. Снимката бе направена точно отсреща. Уолт Шийл бе позволил на фотографа да се покатери на покрива на двуетажната му къща и да снима с широкоъгълен обектив. Навярно цялата улица се бе събрала да го приветства.

Под фотографията имаше кратка дописка, озаглавена „Да пропуснеш Коледа“, която гласеше:

Тази Коледа домът на мистър и мисис Кранк е доста мрачен. Докато съседите им от Хемлок Стрийт подреждат украсата и се готвят да посрещнат Дядо Коледа, семейство Кранк, по сведения от анонимен източник, пропускат празниците и се готвят за морско пътешествие. У тях няма елха, няма цветни лампички, на покрива не се вижда Скрежко; това е единствената къща от цялата улица, която го държи на тавана. (Хемлок Стрийт, по традиция победителка в конкурса на „Газет“ за най-добре украсена улица, тази година завърши на съвсем незадоволителното шесто място.)