— Плъзнал е към белите дробове — каза Нора и избърса очите си. Поръчаха си газирана вода. — Има съмнение, че може и бъбреците, и черният дроб да са засегнати.
Лутър направи гримаса, сякаш с очите си виждаше настъпването на коварната болест.
— Направо ужас — промърмори той.
— Това може да е последната й Коледа.
— Лекарят ли го е казал? — поиска уточнение той, заподозрял аматьорска преценка.
— Не, аз го казвам.
Дълго говориха за семейство Шийл и когато на Лутър му дойде до гуша, той просто заяви:
— Тръгваме след четирийсет и осем часа. Наздраве. Чукнаха се с пластмасовите чашки и Нора най-сетне се усмихна.
Вече ядяха салатата, когато Лутър попита:
— Да съжаляваш за нещо?
Тя поклати глава, преглътна и рече:
— Е, случва се да ми домъчнее за елхата, за украсата, за музиката, а и за спомените май. Но не и за блъсканицата по улиците и магазините, нито за напрежението. Идеята е страхотна, Лутър.
— Аз съм гений.
— Не се главозамайвай. Смяташ ли, че Блеър изобщо ще се сети за Коледа?
— Не и ако има късмет. Съмнявам се — добави той с пълна уста. — Та тя работи с някакви диваци езичници, които обожествяват реки и разни такива работи. Откъде-накъде ще почитат Коледата?
— Малко грубо прозвуча, Лутър. Защо да са диваци?
— Пошегувах се, скъпа. Не се съмнявам, че са кротки добри хора. Няма причина за безпокойство.
— Пише, че изобщо не поглежда календара.
— Виж, това е интересно. Аз имам три календара и все забравям кой ден сме.
Изневиделица се появи Мили от Женската консултация, прегърна Нора и пожела весела Коледа на Лутър, който иначе би се подразнил от натрапничеството, ала тази Мили беше слабичка и много сладка за жена на нейните години. Ще рече, в началото на петдесетте.
— Нали разбра за Бев Шийл — прошепна Мили, сякаш Лутър внезапно бе изчезнал. Сега вече той наистина се подразни. Отправи молитва никога да не го сполита някоя ужасна болест, не и в този град. Доброволките щяха Да научат преди него.
Инфаркт или катастрофа, нещо с бърз край, това искам аз. Нещо, за което да не могат да шушукат зад гърба ми, докато линея.
Най-сетне Мили си тръгна и те си доядоха салатите. Лутър продължаваше да усеща стомаха си празен, докато плащаше сметката, и се улови, че отново се е размечтал за блюдата деликатеси от брошурите, посветени на „Островна принцеса“.
Нора имаше списък от неща, които искаше да свърши, Лутър нямаше такъв. Той се прибра с колата на Хемлок Стрийт, паркира на алеята пред къщи и почувства известно облекчение, като видя, че наоколо не се мотаят съседи. В пощенската кутия бяха попаднали още четири анонимни коледни картички с образа на Скрежко, пуснати от Рочестър, Форт Уърт, Грийн Бей и Сейнт Луис. Колегите на Фромайър от университета доста пътуваха, тъй че Лутър ги заподозря в съучастничество в игричките на съседа. Фромайър вечно го сърбяха ръцете да се захване с едно или друго, а и не му липсваше въображение да измисли подобен номер. Бяха получили вече трийсет и една картички със Скрежко, две чак от Ванкувър. Лутър ги пазеше, дори си представяше как ще се върне от Карибите, ще ги пъхне в голям плик и ще ги прати анонимно, разбира се, на Вик Фромайър, през две къщи надолу по улицата.
— Ще му пристигнат заедно с всички неплатени сметки — измърмори Лутър и се запъти да прибере и тия картички при другите в чекмеджето. После запали камината, седна в любимия си стол, зави се с одеялото и заспа.
Бурна нощ се развихри по Хемлок. Вилнеещи банди шумни певци се редуваха пред дома на Кранк. В някакъв момент викове „Искаме Скрежко!“ се нададоха от хора на Лайънс Клъб.
Появиха се табели „Освободете Скрежко“. Първата бе побита от кого мислите — от Спайк Фромайър. Той се появи с малкия си отряд на скейтбордове и велосипеди; хлапетата засноваха напред-назад по Хемлок, като огласяха цялата улица с крясъците на предколедната еуфория.
Започна се импровизирано квартално тържество. Триш Трогдън приготви горещ шоколад за децата, докато съпругът й Уес нареди микрофони край алеята. Скоро в нощта зазвучаха „Скрежко, снежният човек“ и „Пейте, звънчета“, на които се сложи край едва когато пристигна истински хор да направи серенада на семейство Кранк. Уес пусна подбрани любими песни, ала изборът му най-често попадаше на „Скрежко“.
Къщата на Кранк остана тъмна и тиха, заключена и недостъпна. Нора опаковаше багажа в спалнята. Лутър се беше усамотил в кабинета си в сутерена и се опитваше да чете.