— Весела Коледа — троснато рече той и без малко не замери Лутър с кутията. Седмица по-рано, по време на една не тъй изнервяща доставка, Бъч се бе засуетил в очакване на годишната си премия. Лутър му бе обяснил, че тази година той и съпругата му не празнуват Коледа. Нали виждаш, нямаме и елха, Бъч. Няма и украса. Няма подаръци. Няма лампички в храстите, няма Скрежко на покрива. Тази година всичко пропускаме, Бъч. И календарите на полицаите, и плодовите кексчета на пожарникарите. Абсолютно всичко, Бъч.
Бъч си бе тръгнал с празни ръце.
Кутията съдържаше поръчан по пощата екип, наречен „Бока Бийч“, който Лутър бе открил в Интернет. Сега той отнесе кутията в спалнята, заключи вратата и облече комплекта риза и шорти, който на снимката му се бе сторил малко ексцентричен, но сега върху тялото му изглеждаше направо крещящ.
— Какво става, Лутър? — попита Нора и заудря по вратата.
Цветната щампа в жълто, аквамарин и кафяво изобразяваше подводния свят — огромни тлъсти риби, от чиито усти излизаха мехурчета. Шантава приумица, да. Глупава, да, да.
Лутър реши на мига, че ще се хареса в това облекло и Ще го носи гордо около басейна на борда на „Островна принцеса“. Рязко отвори вратата. Нора сложи ръка на устата си и изпадна в истерия. Той тръгна по коридора, последван от разстроената си съпруга. Мургавите му крака рязко се открояваха на бежовия мокет. Влезе в хола и гордо застана пред прозореца, та цялата улица да го види.
— Няма да ги носиш за нищо на света! — крещеше Нора зад гърба му.
— Тъкмо напротив!
— Тогава аз оставам тук!
— Както искаш.
— Отвратителни са.
— Ти просто ми завиждаш, защото нямаш същите.
— Просто си умирам от радост, че не са мои.
Той я привлече в прегръдките си и двамата затанцуваха из стаята. Нора всеки миг щеше да се разреве. Съпругът й, този суров данъчен счетоводител със строгото облекло, наложено от „Уайли и Бек“, бе положил неимоверни усилия да заприлича на плажен сваляч. И бе претърпял главоломен провал.
Телефонът иззвъня.
Както Лутър щеше да си спомни по-късно, първо спряха да танцуват, до второто иззвъняване продължиха да се смеят, може би дори до третото, после, кой знае защо, едновременно се вторачиха в апарата. Той отново звънна и Лутър вдигна слушалката. Възцари се внезапна тишина, времето потече като в забавен кадър, което също щяха да си припомнят едва впоследствие.
— Ало — рече Лутър. По необяснима причина слушалката натежа в ръката му.
— Татко, аз съм.
В първия момент се сепна, но бързо се съвзе. Изненада се, че чува гласа на Блеър, но пък какво изненадващо имаше във факта, че дъщеря му е намерила начин да се добере до телефон, за да се обади на родителите си и да им пожелае весела Коледа. В края на краищата в Перу сигурно имаха поне телефони.
Думите обаче долетяха съвсем ясни, отчетливи. Лутър някак не можа да си представи любимото си дете приседнало на някой дънер в джунглата да крещи в миниатюрната мембрана на клетъчен апарат.
— Блеър! — възкликна той. Нора тутакси се залепи до него.
Следващата дума, която проникна в съзнанието на Лутър, бе „Маями“. Предхождаха я и я следваха други, но тази се открои в бързия поток. Секунди след началото на разговора Лутър сякаш бе нагазил в дълбоки води и всеки момент щеше да се удави. Всичко около него се завъртя с шеметна бързина.
— Как си, скъпа? — попита той.
Няколко думи, после отново онази: „Маями“.
— Ти си в Маями? — повтори Лутър с извисен, грачещ глас. Нора премести тежестта си от единия на другия крак, тревожните й втренчени очи бяха на сантиметри от неговите.
Лутър се овладя и се заслуша. После взе да повтаря, за да се убеди, че чува правилно.
— Ти си в Маями, прибираш се у дома за Коледа. Прекрасно, Блеър!
Нора зяпна от изумление и застина неподвижно. Той се помъчи да чуе какво му се говори, а после заповтаря като папагал:
— Кой? Енрике? — Сетне добави с пълен глас: — Твоя годеник! Какъв годеник?!
Колкото и да е странно, Нора успя да съобрази по-бързо от него и натисна копчето, включващо говорителя на телефона. Гласът на Блеър сега се чуваше ясно, думите й огласиха стаята.
— Той е лекар, перуанец, запознахме се преди три седмици. Направо е чудесен. Влюбихме се от пръв поглед и до края на седмицата решихме да се оженим. Той никога не е бил в Щатите и ужасно се вълнува. Разказах му всичко за нашата Коледа, за елхата, за украсата, за Скрежко на покрива, за коледното празненство, абсолютно всичко. Вали ли сняг, татко? Енрике никога не е виждал сняг.
— Не, миличко, още не. Ето, говори с майка ти. Лутър предаде слушалката на Нора, която я пое, макар че при включен говорител не й беше нужна.