Дървото бе жалка гледка върху смачкания картон — все едно безжизнен ствол, изхвърлен на някой бряг.
Лутър огледа моравата, после и улицата, смъкна дървото и го потътри към задния двор, далеч от чужди погледи. Хрумна му да драсне клечка кибрит и да сложи край на окаяното му съществуване, но сега нямаше време за церемонии.
Слава богу, Нора бе излязла. Лутър влезе в къщата и едва не се блъсна в стената от кутии, които тя бе довлякла от тавана — всяка една с четлив надпис: нови играчки, стари играчки, гирлянди, лампички за елхата, лампички за навън. Общо девет кутии, а на него бе поставена непосилната задача да ги изпразни от съдържанието и да украси елхата. Та това би отнело цели дни!
Ама че елха!
На стената до телефона жена му бе оставила бележка с имената на четири семейства, на които да се обади. Всички те бяха близки приятели, на които можеш да признаеш каква е истината и да ги помолиш: „Вижте, всичко оплескахме. Блеър си идва. Моля ви, простете ни и заповядайте на празненството у дома.“
Искаше му се да поотложи обажданията. На бележката обаче пишеше да се заеме незабавно със задачата. И той се подчини, като набра номера на Джийн и Ани Леърд, най-старите им приятели в града. Вдигна Джийн и се наложи здравата да вика, защото от другата страна явно се правеше опит за бунт.
— Внуци! — изохка той. — Цели четирима. Да има едно свободно местенце на онзи кораб, приятелю?
Лутър стисна зъби, накратко обясни как стоят нещата и отправи поканата.
— Ама че приумица! — кресна Джийн. — Пътува насам, така ли?
— Точно така.
— И води перуанец?
— Правилно си схванал. Дойде ни като гръм от ясно небе. Ще можете ли да помогнете?
— Съжалявам, приятелю. От пет щата пристигат куп роднини.
— А, вземете и тях. Колкото по-голяма компания, толкова по-добре.
— Чакай да питам Ани.
Лутър тресна слушалката, огледа деветте огромни кутии и ето че получи осенение. Идеята може и да не беше блестяща, но в момента с друга не разполагаше. Той се втурна към навеса и оттам надникна към къщата на Трогдън. Микробусът бе натъпкан с багаж, на покрива стърчаха закрепени безброй чифтове ски. Уес Трогдън се появи откъм гаража, понесъл раница, която също трябваше да смести някъде. Лутър тръгна направо през моравата на Бекър и се провикна:
— Ей, Уес!
— Здравей, Лутър. Весела Коледа.
— А, весела и на теб.
Озоваха се зад микробуса. Лутър знаеше, че разполага с броени секунди.
— Виж, Уес, здравата съм закъсал.
— Закъсняваме, Лутър. Трябваше да тръгнем още преди два часа.
Едно мъниче от клана се появи изневиделица, насочило лъчев пистолет към невидим противник.
— Няма да ти отнема повече от минута — на един дъх изрече Лутър. Опитваше се да се владее, ала не можеше да преглътне унижението от необходимостта да се моли за услуга. — Блеър се обади преди час. Довечера си идва. Нужна ми е елха.
Притесненото изражение напусна лицето на Уес, появи се усмивка. После той се засмя.
— Знам какво ще кажеш — призна Лутър поражението си.
— А със загара какво ще правиш? — захапа го Уес, който не преставаше да се смее.
— Виж, Уес, на всяка цена трябва да имам елха. Навсякъде са се свършили. Мога ли да взема твоята на заем?
Триш се разкрещя откъм гаража:
— Уес! Къде се запиля?
— Тук съм! — викна той в отговор. — Значи искаш моята?
— Да, ще я върна на мястото й, преди да се приберете. Кълна ти се.
— Но това е смешно.
— Смешно е, не отричам, но нямам избор. На всички други елхите ще им трябват за тая вечер и утре.
— Не ме будалкаш, нали?
— Не, разбира се. Хайде, съгласи се, Уес.
Уес извади връзка ключове от джоба си и отдели този за гаража.
— Не казвай на Триш — предупреди той.
— Гроб съм, кълна ти се.
— А ако счупиш някоя играчка, смятай, че и двамата сме мъртви.
— Тя изобщо няма да разбере, Уес, обещавам ти.
— Ама това наистина е смешно, ще знаеш.
— А аз защо не се смея?
Стиснаха си ръцете и Лутър побърза да се прибере. Не успя обаче да изпревари Спайк Фромайър, който влетя в двора, яхнал велосипед.
— Какво става тук? — поиска да узнае той.
— Не разбирам за какво говориш.
— За вас и мистър Трогдън.
— А ти защо не си гледаш твоята... — Лутър си прехапа езика, съзрял открилата се възможност. В момента му бяха нужни съюзници, а не врагове и Спайк бе сред най-желаните. — Виж, Спайки — продължи той далеч по-сърдечно, — нужна ми е помощ.
— За какво става въпрос?