Нора ще ме убие, каза си Лутър. Но пък нямаше друг избор. Планът беше толкова прост, трябваше да успее. Двамата със Спайк щяха да свалят чупливите играчки, гирляндите, на всяка цена и пуканките и щяха да ги оставят по канапето и столовете, след което нямаше да е чак толкова трудно да изнесат елхата както си е с лампичките, да я закрепят при Лутър и да й сложат истинска украса. В някакъв неопределен засега следващ момент Лутър, евентуално отново с помощта на Спайк, щеше да оголи елхата до предишния вид, да я върне на място и да я накичи с Трогдъновите дрънкулки. И всички щяха да бъдат доволни.
Изпусна първата играчка и тя се пръсна на десетки парченца. Ето че цъфна и Спайк.
— Гледай нищо да не се счупи — нареди Лутър, почиствайки останките от първото поражение.
— Ще загазим ли заради тази? — поинтересува се Спайк.
— Не, разбира се. Хайде на работа. Побързай.
Двайсет минути по-късно всичко чупливо бе свалено от елхата. Лутър откри мръсна кърпа в прането, легна по корем под дървото и успя да придърпа металната стойка върху кърпата. Приведен над него, Спайк внимателно местеше ствола ту на една, ту на друга страна. Лутър се изправи на четири крака и така успя да приплъзне дървото към помощника си по дървения под, по плочките в кухнята, оттам в тясното коридорче до пералното помещение, където клоните задраскаха по стените и игличките се посипаха в тънка нишка.
— Всичко ще оплескате — услужливо коментира Спайк.
— После ще почистя — отсече Лутър, който се потеше като спринтьор.
Елхата, разбира се, се оказа в средната си част по-широка от отвора на гаражната врата — каквито всъщност бяха всички истински елхи. Спайк придърпа количката. Лутър подхвана ствола, привдигна го с усилие, избута го през вратата и после дръпна останалата част. Когато я намести на безопасно място в гаража, Лутър задиша по-спокойно и успя дори да се усмихне на Спайк.
— Защо сте толкова черен? — попита момчето. Усмивката изчезна от лицето на Лутър. Той си спомни за пътешествието, което в крайна сметка нямаше да предприеме. Погледна си часовника — един и четирийсет. Един и четирийсет, а още не бе осигурил нито един гост за празненството, нямаха храна, нямаха Скрежко на покрива, нямаха пръснати тук-там цветни лампички, нямаха Дори елха, макар че тя поне бе на път към мястото си. В Момента положението изглеждаше безнадеждно.
Няма да се предаваш, старче.
Лутър се напъна отново и повдигна дървото. Спайк подмуши количката и, естествено, металната стойка се оказа по-широка от дъното на този модел „Рейдио Флайър“. Лутър я закрепи в някакво близко до хоризонталното положение и минута-две я изучава.
— Ти седни тук — рече той, като посочи на момчето местенцето в количката непосредствено под елхата. — Ще я държиш да не се килне. Аз ще бутам.
— Мислите, че ще стане? — Спайк май не беше много-много убеден.
Оттатък улицата Нед Бекър си човъркаше нещо, когато внезапно мярна как елхата изчезва от прозореца на Трогдън. Изминаха пет минути и ето че тя се появи в гаража, където двама — възрастен мъж и момче — нещо се бореха с нея. Взря се по-усърдно и разпозна Лутър Кранк. Без да го изпуска от поглед, той се обади на Уолт Шийл от мобилния си телефон.
— Здрасти, Уолт, тук е Нед.
— Весела Коледа, Нед.
— Весела Коледа, Уолт. Виж, в момента гледам към къщата на Трогдън. Изглежда, Кранк се е побъркал.
— Че как тъй?
— Краде им елхата.
Лутър и Спайк стъпиха на алеята пред дома на Трогдън, която имаше лек наклон към улицата. Лутър беше отзад и държеше здраво, оставяйки количката лекичко да напредва. Уплашеният Спайк стискаше дървото.
Шийл отиде до предната врата на дома си и когато с очите си видя, че се върши кражба, набра 911.
— Девет едно едно — обади се диспечер.
— Тук е Уолт Шийл, Хемлок Стрийт четиринайсет осем едно. В момента се извършва грабеж.
— Къде?
— Ами тук. На същата улица, номер четиринайсет осем три. Виждам ги. Побързайте.
Елхата на Трогдън прекоси улицата, точно пред дома Бекър, от чийто преден прозорец Нед, съпругата му Джуд и тъщата наблюдаваха вражеските действия. Лутър внимателно изви ръчката надясно и потегли количката към дома си.
Щеше му се да побегне, преди някой да го е видял, но Спайк не спираше да му повтаря колко важно е да се движат бавно. Лутър не смееше и да се огледа, а и не вярваше да е останал незабелязан. Когато наближи алеята пред своя дом, чу Спайк да изрича една-единствена дума:
— Ченгета.
Лутър се извърна и точно в този момент патрулната кола намали и спря насред улицата с включени сигнални светлини, но без пусната сирена. Двама униформени изскочиха отвътре с такъв устрем, сякаш си имаха работа с терористи. Лутър разпозна Салино с голямото шкембе, а също и младия Трийн с дебелия врат. Същите двама, които се бяха опитали да му натресат календарите в полза на Полицейското благотворително дружество.