— Здравейте, мистър Кранк — подсмихна се Салино.
— Здравейте.
— Къде сте тръгнали с това дърво? — попита Трийн.
— Към моя дом — отвърна Лутър, сочейки мястото. Толкова малко му оставаше.
— Най-добре ще е да обясните.
— Как да ви кажа, Уес Трогдън ми позволи да взема на заем коледната елха. Замина преди час, а ние със Спайк тъкмо я пренасяме.
— Спайк ли?
Лутър се обърна, погледна количката, тясното местенце, където допреди малко се беше свирало момчето. Него го нямаше, а и по улицата не се виждаше.
— Да, едно от съседските деца.
Уолт Шийл се оказа на първия ред. Шоуто бе жестоко. Бев си беше легнала, опитваше се да си почине. Но смехът на съпруга й беше толкова силен, че тя дойде да провери какво става.
— Изнеси си стол да погледаш, мила, спипаха Кранк да краде чужда елха.
Бекърови също си умираха от възторг.
— Получихме обаждане, че се върши грабеж — рече Трийн.
— Няма такова нещо. Кой се е обадил!
— Мистър Шийл. Чия е количката?
— Не зная. На Спайк.
— Значи и нея сте откраднали — заключи Трийн.
— Нищо не съм откраднал.
— Съгласете се, мистър Кранк, че всичко това изглежда доста подозрително — намеси се Салино.
Да, при нормални обстоятелства Лутър би бил принуден да признае, че цялата сцена е някак необичайна. Блеър обаче скъсяваше разстоянието до дома си с всяка изминала минута и сега нямаше време да се огъва.
— Съвсем не, сър — заяви той. — Толкова често взимам от Трогдън елхата на заем.
— Най-добре ще е да дойдете с нас за разпит — отсъди Трийн и дръпна чифт белезници от колана си. Гледката на сребърните кръгове направо довърши Уолт Шийл. Бекърови вече дъх не можеха да си поемат.
А Лутър усещаше коленете си да омекват.
— Недейте така, сигурно не говорите сериозно.
— Качвайте се отзад!
Лутър седеше приведен на задната седалка и за пръв път в живота си обмисляше възможността за самоубийство. Двете горили отпред разговаряха по радиостанцията нещо за издирване на собственика на откраднатото. Лампите отгоре все още святкаха, а Лутър искаше да им наговори толкова много неща. Пуснете ме! Ще ви съдя! Спрете проклетите светлини! Догодина ще купя десет календара! Просто вземете и ме застреляйте!
Ако в този момент Нора се прибереше у дома, щеше да подаде молба за развод.
Близнаците Кърби, истински осемгодишни бандитчета, живееха в долния край на Хемлок, но сега по някаква причина се оказаха наблизо. Те приближиха колата, минаха отзад и зяпнаха право в очите Лутър, който просто си пожела земята да се продъни. Ето че се присъедини и малкият Белингтън и тримата се вторачиха немигащо в него, сякаш бе убил майките им.
Спайк пристигна на бегом, следван от Вик Фромайър. Полицаите излязоха от колата, поговориха с него, после Трийн разгони хлапетата и позволи на Лутър да излезе.
— Той има ключ — обясняваше Вик и Лутър едва тогава си припомни, че наистина разполага с ключа от гаража на Трогдън. Ама че тъпанар! — Познавам и двамата — не спираше Вик. — Това не е обир.
Ченгетата си шушукаха минута-две, а в това време Лутър полагаше усилия да избегне широко отворените втренчени очи на Вик и Спайк. Той се огледа, едва ли не очаквайки Нора да се появи с колата на алеята и тутакси Да получи инфаркт.
— Ами елхата? — обърна се Салино към Вик.
— Ако казва, че Трогдън му я е дал на заем, значи такава е истината.
— Сигурен ли сте?
— Сигурен съм.
— Добре де — все така подигравателно се примири Салино и стрелна Лутър, сякаш никога не бе виждал по-жалък престъпник. Двамата бавно заеха местата си в колата и потеглиха.
— Благодаря — рече Лутър.
— Какви ги вършиш бе, човече? — попита Вик.
— Взимам елхата на заем. Спайк ми помага. Да вървим, Спайк.
Без повече прекъсвания Лутър и Спайк избутаха елхата по алеята, под навеса за коли, поборичкаха се с нея на входа и накрая я настаниха до прозореца в хола. По пътя бяха наръсили борови иглички, червени и зелени гирлянди, а и пуканки.
— По-късно ще пусна една прахосмукачка — обеща Лутър. — Дай да проверим лампичките.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се Нора, вече в пълна паника.
— Нищо не намирам, Лутър. Няма пуйка, няма шунка, няма шоколади, нищо няма. И един свестен подарък не откривам.
— Подаръци ли? Защо търсиш подаръци?
— Коледа е, Лутър. Обади ли се на Ярбър и Фриски?
— Да — излъга той. — И на двете места дава заето.