— Продължавай да звъниш, защото иначе съвсем никой няма да дойде. Опитах при Мактиър, Морис и Уорнър, всички са заети. Как е елхата?
— Скоро ще се получи.
— Пак ще се обадя.
Спайк включи лампичките и елхата грейна. Двамата заровиха в деветте кутии с играчки, без да гледат кое къде слагат.
Застанал отсреща, Уолт Шийл ги наблюдаваше с бинокъл.
Спайк се беше покатерил на стълбата и се бе промушил под опасен ъгъл между клоните. Стискаше в една ръка кристален ангел, а в другата рошаво еленче, когато Лутър чу шум от гуми на кола по алеята. Надникна през прозореца и видя аудито на Нора да заковава отпред.
— Нора е — каза той.
Някаква светкавична мисъл му внуши, че участието на Спайк в осигуряването на елхата трябва да остане в тайна.
— Спайк, налага се да си вървиш, и то веднага.
— Защо?
— Работата свърши, синко, ето ти другата двайсетачка. Хиляди благодарности. — И той помогна на детето да слезе от стълбата, даде му парите и го поведе към предната врата. Когато Нора влезе в кухнята, Спайк се измъкна бързо навън и изчезна.
— Разтовари колата — разпореди се Нора. Нервите й бяха така опънати, че всеки момент щеше да избухне.
— Какво има? — попита Лутър и тутакси съжали, че изобщо си е отворил устата. Очевидно бе какво има.
Жена му завъртя очи, без малко да се развика, но само скръцна със зъби и повтори:
— Разтовари колата.
Лутър демонстративно се отправи към вратата и беше вече навън, когато чу:
— Ама че грозна елха!
Той се завъртя на пета, готов за бой, и отсече:
— Друга няма, тъй че това е.
— Червени лампички? — в недоумение процеди Нора. Трогдън бе използвал само един низ червени лампички, които бе увил стегнато около ствола. Лутър си беше казал, че може и да опита да ги махне, но щеше да му отнеме цял час. Затова двамата със Спайк се бяха постарали да ги прикрият с играчки. Нора, естествено, бе забелязала лампичките още от кухнята.
И сега вече завираше нос между клонките.
— Червени лампички? Никога не сме имали такива.
— В кутията бяха — излъга Лутър. Не обичаше да лъже, но си даваше сметка, че още ден-два само лъжи ще ръси.
— Коя кутия?
— Как така „коя кутия“? Накачих сума ти неща с бясна скорост, Нора. Не е сега времето да се заяждаш за елхата.
— Зелени гирлянди? — бе следващото й откритие, което тя дори свали. — Откъде си взел тая елха?
— Купих последната от скаутите. — Това поне частично отговаряше на истината.
Нора огледа стаята, втренчи се в нахвърляните празни кутии, но реши, че има по-важни неща, за които да се тревожи.
— Освен това — най-неразумно изтърси Лутър — при тая скорост, с която се движим, кой ли ще я види?
— Млъквай и разтоварвай.
Лутър откри четири торби с храна от магазин, за който не беше и чувал, три плика от някакъв бутик, каса безалкохолни, каса минерална вода и ужасяващ букет от цветарница, прочута с възмутителните си цени. Счетоводителският му мозък понечи да изчисли загубите, но почти веднага благоразумно се отказа.
Как щеше да обясни всичко това в кантората? Всички пари, които бе спестил, вече се топяха. Освен това непредприетото пътешествие също трябваше да се отнесе към загубите, защото той бе отказал да си направи застраховка за пътуването и сега нямаше да му върнат никакви пари. Лутър бе пред финансова катастрофа и по никакъв начин не можеше да я предотврати.
— Свърза ли се с Леърд и Уорнър? — попита Нора, хванала слушалката.
— Да, не могат да дойдат.
— Извади продуктите от торбите — нареди тя, после изрече в телефона: — Сю, Нора се обажда, весела Коледа. Виж, имаме голяма изненада. Блеър си идва у дома със своя годеник, довечера пристигат, а ние се опитваме в последния момент да организираме празненство. — Пауза. — От Перу, макар че не очаквахме да я видим преди следващата Коледа. — Пауза. — Да, наистина, страхотна изненада. — Пауза. — Да, с годеника си. — Пауза. — Лекар е. — Пауза. — Оттам някъде е, от Перу, струва ми се, запознали се преди три седмици и вече са решили да се женят, тъй че разбираш защо сме в шок. Та за довечера... — Пауза.
Лутър извади четири килограма пушена орегонска пъстърва, опакована в стегнат целофан, от онези пакети, които създават впечатлението, че рибата е издъхнала преди години.
— Сигурно ще прекарате хубаво — продължаваше да бъбри Нора. — Съжалявам, че няма да сме заедно. Да, ще поздравя Блеър. Весела Коледа, Сю. — Тя затвори и си пое дълбоко въздух.
В най-неподходящия момент Лутър изтърси:
— Пушена пъстърва?
— Другото останало беше замразена пица — срази го Нора с ответен залп. — Никъде нямаше нито пуйки, нито шунка, а дори да бях намерила, нямам време да готвя. Затова да, Лутър, мистър Плажен сваляч, на Коледа ще ядем пушена пъстърва.