— Така и така ще се качваш, на връщане можеш да свалиш частите на Скрежко — излая Нора като същински адмирал.
Притиснала слушалката до ухото си, тя явно успя да размекне сърцето на преподобния Забриски и той най-накрая склони да се отбие за половин час. Под заплаха от опрян в челото му макар и въображаем пистолет Лутър се обади на секретарката си Докс и я държа на телефона, докато тя не му обеща да отскочи за няколко минути. Докс се бе омъжвала три пъти, в момента беше свободна, но винаги разполагаше с някакъв приятел. Те двамата плюс преподобния и мисис Забриски, добавени към групата на Ъндъруд, възлизаха на оптимистичното число дванайсет, ако се засечаха по едно и също време.
Числото дванайсет без малко отново да разплаче Нора. Дванайсет бе все едно трима души в хола им на Бъдни вечер.
Тя позвъни в два от любимите си магазини за вино. Единият беше затворен, другият щеше да работи още двайсет минути. Точно в четири Нора излетя, изстрелвайки канонада от инструкции за Лутър, който вече сериозно обмисляше възможността да нападне коняка, скрит в кабинета му.
Няколко минути след като Нора излезе, телефонът звънна. Лутър се втурна да го вдигне. Може би отново се обаждаше Блеър. Щеше да й признае истината. Щеше да й каже колко неразумна е според него тая изненада в последния момент, че и егоистична на всичко отгоре. Тя щеше да се почувства обидена, но щеше да й мине. При предстоящата сватба тя повече отвсякога щеше да се нуждае от родителите си.
— Ало — викна рязко той.
— Обажда се Мич Ъндъруд, Лутър — ревна глас в мембраната, при което на Лутър му се прииска да пъхне глава във фурната.
— Здрасти, Мич.
— Весела Коледа ти желая. Виж, благодаря, че ни поканихте всички накуп, но просто не можем да ви сместим. Много ангажименти се събраха, нали разбираш.
О, да, всеки бързаше пръв да си осигури компанията на Ъндъруд. Хората си умираха за непоносимите тиради на Мич относно прекомерно високия данък сгради и градоустройствените проблеми.
— Ужасно съжалявам, Мич — рече Лутър в слушалката. — Може пък догодина да се съберем.
— Разбира се, вие само звъннете.
— Весела Коледа, Мич.
Компанията от дванайсет души се бе смалила до осем, при това не бяха изключени и други прояви на дезертьорство. Лутър още не бе направил и крачка, когато телефонът пак се обади.
— Мистър Кранк, аз съм, Докс — чу се припрян глас.
— Здравей, Докс.
— Много съжалявам за пътешествието и всичко останало.
— Това вече ми го каза.
— Вижте, изникна нещо неочаквано. Приятелят ми се готви да ме изненада с вечеря в Танър Хол. Шампанско, хайвер, такива неща. Направил е резервацията преди месец. Наистина не мога да му откажа.
— Разбира се, че не можеш, Докс.
— Наел е и лимузина, изобщо всичко е организирал. Страхотен сладур.
— Без съмнение, Докс.
— Не вярвам да успеем да се отбием, а толкова ми се искаше да видя Блеър.
Блеър бе заминала преди месец. Докс не я беше виждала от две години.
— Ще й предам.
— Съжалявам, мистър Кранк.
— Не се притеснявай.
Оставаха шестима. Трима с името Кранк плюс Енрике, преподобният и мисис Забриски. Лутър се изкушаваше да се обади на Нора с лошата вест, но после реши, че не си струва. Горкичката, бездруго си блъскаше главата как да предотврати провала. Защо да я разплаква? Защо Да й предостави още един повод да го навиква за провала на грандиозната му идея?
Не му се щеше да го признае, но разстоянието до бутилката коняк застрашително се скъсяваше.
Спайк Фромайър докладва за всичко, което бе видял и чул. С четирийсет долара в джоба и дадената все пак пред съседа клетва да си държи езика зад зъбите, момчето прояви известно колебание. Но пък в края на краищата обитателите на Хемлок не се славеха с особена дискретност. След няколко залпа насочващи въпроси от страна на баща му той си изпя всичко.
Докладва как му платили да пренесе елхата от дома на Трогдън; как помогнал на мистър Кранк да я монтира в хола, а после я обсипал надве-натри с играчки и лампички; как мистър Кранк току се прокрадвал до телефона да звъни на кого ли не; как самият той чул достатъчно, за да разбере, че семейство Кранк се готвят в последния момент да си организират коледно празненство, на което никой не ще да отиде. Виж, причината за празненството не можел да назове, нито защо било всичкото бързане. Не му станало ясно, понеже мистър Кранк използвал телефона в кухнята и говорел с много тих глас. Мисис Кранк тичала по задачи и се обаждала през десет минути.
Според Спайк обстановката у семейство Кранк беше крайно напрегната.