Изчака възможно най-дълго, макар да нямаше нито секунда за губене. Към пет и половина щеше изведнъж да се стъмни; в бесния водовъртеж на последните събития Лутър се бе вкопчил в налудничавата мисъл да сложи на място стария Скрежко под прикритието на мрака. Нямаше да се получи и той си го знаеше, ала му беше трудно да се вслуша в гласа на разума.
Отдели минута-две да състави план. Настъплението откъм задната страна на къщата бе задължително — за нищо на света нямаше да позволи Уолт Шийл, Вик Фромайър или който и да било друг да стане свидетел на маневрите му.
Лутър избута някак Скрежко от тавана, без да го повреди, а и сам себе си опази, но докато стигне до площадката, вече ругаеше най-яростно. Извади стълбата от барачката в задния двор. Дотук бе останал незабелязан, или поне така си мислеше.
Покривът беше мокър, тук-там просветваха ледени петна. А горе беше и много студено. Привързал на кръста си дебело найлоново въже, Лутър запълзя нагоре, приведен ниско като котарак и треперещ от страх; издраска някак по покривните плочи и погледна надолу — семейство Шийл бяха право насреща му, долу в ниското.
Той преметна въжето около комина, после запълзя заднишком по обратния път, но ето че се натъкна на ледено островче и се хлъзна близо петдесет сантиметра. Успя да се спре, задържа се и сърцето му затуптя отново. Ужасен погледна надолу. Ако по някакво нещастно стечение на обстоятелствата паднеше, полетът щеше да е кратък и щеше да завърши сред тръбните мебели на площадката, върху настилката от твърди тухли. Смъртта нямаше да настъпи веднага, съвсем не. Той щеше да страда, а дори да не издъхнеше, щеше да си счупи врата или да получи сътресение на мозъка.
Ама че безумие! Петдесет и четири годишен солиден мъж да играе такива игрички.
Най-опасната част бе да стъпи отново на стълбата, за да слезе, и ето че успя, като заби нокти в плочите и прехвърли първо единия, после другия си крак над улука. Вече на земята, той си пое дълбоко дъх и се поздрави, че е оцелял след първия преход догоре и обратно.
Скрежко се състоеше от четири части — широка кръгла основа, после топка с почти правилна сферична форма и накрая тяло с една махаща ръка и другата, опряна на кръста, към което бе прикрепена глава с усмихнато лице и черен цилиндър. Лутър не спря да мърмори, докато сглобяваше конструкцията — монтажът се състоеше в натикването на една пластмасова част в друга. Той завинти крушката в средната част, пъхна триметровия кабел, уви найлоновото въже около кръста на Скрежко и го приготви за изкачването.
До пет оставаха петнайсет минути. Дъщеря му и нейният ненадеен годеник щяха да кацнат на летището след час и петнайсет. Пътят дотам отнемаше двайсет минути, а трябваше да се предвиди и време за паркиране, вземане на автобусчето от паркинга, бутане, блъскане.
Лутър изпита горещо желание да се откаже и да посегне към бутилката.
Все пак той пристегна въжето около комина и Скрежко пое нагоре. Лутър се катереше с него по стълбата, прекара го край улука, опря го на плочите. Оттук нататък щеше да дърпа, а Скрежко да се придвижва. Та това бяха не повече от двайсет килограма пластмаса, макар че скоро като че ли натежаха прекалено много. Двамата бавно се издигаха нагоре, почти успоредно, Лутър на четири крака, Скрежко — пълзейки по гръб.
Тази вечер сякаш нямаше да се стъмни, никаква утеха не идеше от небето. Стигнеха ли до върха, Лутър щеше да бъде разкрит. Щеше да се види принуден да се изправи, докато се бори със своя Скрежко, за да го закрепи отпред на комина. Когато човечето застанеше на мястото и светнеше със своята 200-ватова крушка, щеше да се присъедини към своите четирийсет и един побратими и цялата улица щеше да разбере, че Лутър се е предал. Затова спря за момент, точно под върха, и се опита да си внуши, че за него няма значение нито какво ще си мислят, нито какво ще говорят съседите му. Стисна въжето, което държеше Скрежко, и в този момент осъзна, че едновременно се поти и зъзне. Щяха да му се смеят, да му се подиграват, с години да разказват историята за Лутър, който си бе наумил да пропусне Коледата. Щеше да се превърне направо в посмешище, но всъщност какво значение имаше?
Блеър щеше да бъде щастлива. Енрике щеше да види една истинска Коледа по американски. А имаше и определена надежда Нора да бъде умилостивена.
Скоро се сети и за „Островна принцеса“, която утре щеше да отплава от Маями с двама липсващи пътници и да се насочи към жадуваните от Лутър плажове и острови.