— Донесете стълба — предложи някой.
— Това кабел ли е около краката му? — попита друг.
— Къде е закрепено въжето? — поиска да знае трети. Всички гласове бяха познати, но Лутър не бе в състояние да различи кой чий е.
— Обадих се на деветстотин и единайсет — чу се и гласът на Шийл.
— Благодаря ти, Уолт — отчетливо произнесе Лутър по посока към тълпата. Само дето отново се завърташе към къщата.
Както си висеше и чакаше смъртта, по-точно въжето да се изхлузи или да се скъса, Лутър още по-силно намрази Коледата. Ето какво му причиняваше тоя празник.
Виновна за всичките беди беше Коледата.
А мразеше и съседите си до един, и млади, и стари. Те се тълпяха на алеята долу, чуваше ги как приближават и както се въртеше, виждаше и закъснелите, които бързаха да не изпуснат зрелището.
Някъде горе въжето припука, може би някой възел се развърза, Лутър пропадна с още двайсетина сантиметра и пак увисна неподвижно. Тълпата ахна; без съмнение някои бяха готови да нададат окуражителни възгласи.
С гръмовен глас Фромайър раздаваше заповеди, сякаш подобни ситуации за него бяха всекидневие. Появиха се две стълби, които Лутър видя да застават от двете му страни. От задната площадка Нед Бекър се развика, че е открил на какво се крепят кабелът и въжето и че по негово мнение нямало да издържат още дълго.
— Кабелът включен ли е? — попита Фромайър.
— Не — отвърна Лутър.
— Ще те свалим, без да пострадаш, ясно?
— О, да, моля ви се.
Фромайър се катереше по едната стълба, Нед Бекър по другата, а някъде долу Лутър мяркаше и Суейд Кър, Ралф Бриксли, Джъд Голди и други от по-старите приятели от улицата.
Животът ми е в техните ръце, каза си Лутър и затвори очи. Тежеше осемдесет и седем килограма, с пет килограма и половина по-малко от обичайното заради отслабването преди пътешествието, и сега вече започна да се пита как точно възнамеряват да го развържат, че и да го спуснат невредим на земята. Спасителите му бяха мъже на средна възраст, които напрягаха мускули единствено на игрището за голф. Не знаеше някой от тях да вдига тежести. Суейд Кър беше мършав вегетарианец, който и вестника си не можеше да държи, а ето че тъкмо той пръв се изстъпи с план как да приземят Лутър.
— Какъв е планът, Вик? — поиска да знае все пак Лутър. Трудно му беше да говори с навирени нагоре крака. Гравитацията бе изтеглила всичката кръв в главата му и сега тя пулсираше болезнено.
Вик се поколеба. Всъщност все още не разполагаха с план.
Онова, което Лутър не можеше да види, бе събралата се група мъже, застанали точно под него, за да омекотят евентуалното падане.
Виж, слухът му бе облагодетелстван и затова чу две неща. Първо някой се провикна:
— Ето я Нора!
А после се чу воят на сирените.
Тълпата се раздели на две, за да направи проход за линейката, която спря на три метра от стълбите, от увисналото тяло на Лутър и неговите спасители. Двама фелдшери и един пожарникар изскочиха отвътре, махнаха стълбите, направиха знак на Фромайър и неговите помощници да се отдръпнат, а после единият от тях внимателно придвижи колата, така че да застане точно под мистър Кранк.
— Какво правиш там горе, Лутър? — викна Нора.
— А ти какво си мислиш? — викна в отговор той и пулсирането в главата му се усили.
— Добре ли си?
— Направо чудесно.
Фелдшерите и пожарникарят се покатериха на покрива на линейката, повдигнаха Лутър на няколко сантиметра, освободиха го от кабела и въжето, после леко го пуснаха. Неколцина от зяпачите изръкопляскаха, повечето обаче останаха безучастни.
Фелдшерите провериха жизнените показатели на пострадалия, после го спуснаха на земята и го отнесоха към отворените врати на линейката. Лутър не усещаше краката си, просто не можеше да стъпи на тях. Целият трепереше, затова от медицинския екип хвърлиха отгоре му две оранжеви одеяла. Той седна в линейката и погледна към улицата, като се опита да не обръща внимание на зяпачите, които без съмнение злорадстваха над унижението му, ала все пак почувства огромно облекчение. Спускането му по покрива с главата надолу бе траяло кратко, но това не го правеше по-малко страховито. Имаше късмет, че все още е в съзнание.
Нека си гледат. Нека си зяпат. Твърде силната болка го караше да нехае.
Нора дойде да провери състоянието му. Тя разпозна пожарникаря Кендъл и фелдшера Кистлър, двамата хубави младежи, които се бяха отбили преди две седмици, за да им продадат плодови кексчета за благотворителната акция по празниците. Тя им благодари, че са спасили съпруга й.
— Искате ли да ви откараме в болница? — попита Кендъл.