Лутър и Нора чакаха притеснени в спалнята да прегърнат детето си, а и да им бъде представен Енрике.
— Ами ако не го харесаме? — промърмори Лутър, присядайки на крайчеца на леглото да разтрие глезените си. Шумотевицата по коридора се извисяваше неудържимо.
— Млъквай, Лутър. Отгледали сме умно дете. — Нора полагаше последния слой пудра на лицето си.
— Ама те едва се познават.
— Любов от пръв поглед.
— Не е възможно.
— Може и да си прав. На мен ми отидоха три години да проумея докъде се простират възможностите ти.
Вратата се отвори и при тях връхлетя Блеър. Нора и Лутър погледнаха най-напред нея, после бързо отместиха очи, да видят колко тъмнокож е Енрике.
Та той изобщо не беше тъмнокож! Дори бе значително по-светъл от Лутър в момента!
Запрегръщаха дъщеря си, сякаш не бяха я виждали от години, а после с огромно облекчение протегнаха ръце към бъдещия зет.
— Чудесно изглеждате — рече Блеър, като отстъпи назад.
Нора си беше облякла огромен коледен пуловер. За пръв път в живота си желаеше да изглежда по-дебела. Лутър приличаше на застаряващ жиголо.
— Вече внимаваме с килограмите — вметна Лутър, който продължаваше да разтърсва ръката на Енрике.
— Почернели сте — рече Блеър на баща си.
— Ами да, имаше ненадейно затопляне. А миналата седмица дори поизгоряхме отвън сред цветята.
— Хайде да вървим при гостите — намеси се Нора.
— Да не ги караме да чакат — додаде Лутър и тръгна напред.
— Хубав е, нали? — прошепна Блеър на майка си. А Енрике вървеше само на крачка пред тях.
— Много е хубав — гордо се произнесе Нора.
— Татко защо куца?
— Удари си стъпалото. Нищо му няма.
Стаята беше пълна с хора, съвсем различни от обичайните гости, разсеяно отбеляза Блеър. Повечето лица, които очакваше да види, отсъстваха. От друга страна, с малки изключения, всички съседи май бяха тук. А на въпроса защо и полицаите, и пожарникарите са поканени, още нямаше отговор.
На Енрике му връчиха куп подаръци, които той заразтваря в средата на стаята. Нед Бекър му даде червена фланелка за голф с емблемата на местния клуб. Джон Голди току-що бе получил албум с избрани крайпътни заведения. Жена му го уви в нова опаковка и двамата го поднесоха на Енрике, който се трогна до сълзи. Пожарникарите му подариха две плодови кексчета, а той призна, че в Перу нямат такива лакомства. Полицейското благотворително дружество му даде своя календар.
— Английският му е съвършен — прошепна Нора на дъщеря си.
— По-добър от моя — отвърна Блеър.
— Нали каза, че никога не е бил в Щатите.
— Завършил е в Лондон.
— Аха. — Точките в полза на Енрике нараснаха с още една. Красив, образован в чужбина, лекар, при това и кожата му не беше тъмна.
— Къде се запознахте?
— В Лима, по време на подготвителния курс.
Чуха се ръкопляскания, когато Енрике отвори висока кутия и извади от нея красива настолна лампа — подарък от Белингтънови.
Когато приключиха с подаръците, Лутър обяви:
— Хайде на вечеря.
И множеството се премести в кухнята, където масата бе отрупана с излишъците на съседите, макар храната да бе многократно подреждана, докато добие оригинален празничен вид. Дори пушената пъстърва на Нора изглеждаше апетитно благодарение на намесата на Джесика Бриксли, като че ли най-добрата кулинарка на цялата улица.
Певците бяха изморени и премръзнали от снега, макар да не валеше силно. Те чуха, че ще има вечеря, и нахлуха вътре заедно с ансамбъла от звънки камбани, воден от мисис Линда Голди.
Мъжът с рижата брада, когото Нора бе срещнала в магазина при фъстъченото масло, изникна изневиделица. Той сякаш познаваше всички, а гостите като че ли не го познаваха. Нора го поздрави с добре дошъл и го следи с крайчеца на окото си, докато най-сетне чу, че се представя като Марти някой си. Марти обичаше събиранията и бързо се приобщи към празненството. Той заприказва Енрике, които ядеше сладкиши и сладолед, и двамата потънаха в дълъг разговор, и то на испански, представете си.
— Кой е този? — шепнешком попита докуцукалият Лутър.
— Марти — също така тихо отвърна Нора, сякаш го познаваше от години.
Когато всички се нахраниха, вкупом се върнаха в хола, където бумтеше камината. Децата изпяха две коледни песни, после напред излезе Марти с китара в ръце. Енрике също пристъпи и обясни, че той и новият му приятел искали да изпеят няколко традиционни перуански коледни песни.