Бъди твърд, човече, опитваше се да удържи положението Лутър, но прошепнатото „О, господи!“ в ухото му го сепна.
— Шшшт — просъска той с ъгълчето на устата си. Момчетата го гледаха, сякаш беше обрал и последните монети от джобовете им.
— Съжалявам, че се наложи да вдигнем цената — рече Ранди.
— За нас остава по-малко на парче в сравнение с миналата година — услужливо додаде мистър Сканлън.
— Не е въпросът в цената, момчета — рече Лутър и отново надяна усмихнатата маска. — Тази година ние пропускаме Коледа. Заминаваме. Елха просто не ни е нужна. Все пак благодаря.
Момчетата наведоха глави и забиха погледи в обувките си, както правят обидените деца, а мистър Сканлън доби съкрушен вид. Нора се включи с още едно тъжно стенание, а Лутър, на ръба на паниката, бе осенен от блестяща идея.
— Ако не се лъжа, вие, момчета, всяка година през август ходите на скаутска среща някъде на запад, в Ню Мексико, струва ми се. Май така пишеше на една ваша дипляна, а?
Беше ги сварил неподготвени, но и тримата кимнаха бавно.
— Ами ето какво ви предлагам. От елхата се отказвам, но заповядайте през лятото и ще ви дам сто долара за пътуването.
Ранди Боган успя да смутолеви едно „благодаря“, но само по задължение. Малката група внезапно се разбърза.
Лутър бавно затвори вратата, но не влезе навътре. Тримата постояха на стъпалата още малко, после затътриха крака по алеята, като току поглеждаха през рамо.
Като стигнаха до камиона, предадоха новината на някакъв друг мъж, също в униформа. Чуха я и други и много скоро движението около камиона замря, а скаутите и техните наставници се събраха в края на алеята пред дома на Кранк и се вторачиха в къщата, като че ли на покрива бяха кацнали извънземни.
Лутър приклекна и надникна иззад пердето.
— Какво правят? — прошепна Нора и също приклекна до него.
— Зяпат, какво друго.
— Май трябваше все пак да я купим тази елха.
— Не, не трябваше.
— Не е задължително да я украсяваме.
— Тихо.
— Щяхме да я оставим в задния двор.
— Млъкни, Нора. Какво си се разшептяла? Това си е нашият дом.
— Говоря тихо по същата причина, поради която и ти се криеш зад пердето.
Лутър се изправи и дръпна завесите. Скаутите си тръгнаха; камионът запълзя надолу по улицата, тъй като всички елхи по Хемлок Стрийт бяха вече разнесени.
Лутър сложи дърва в камината и се настани в люлеещия се стол да почете, пак нещо за данъците. Остана сам, защото Нора се цупеше, беше малко нещо сърдита, но щеше да й мине до сутринта.
Щом се беше опънал на скаутите, нима някой можеше да го уплаши? Без съмнение предстояха и други сблъсъци и това бе една от причините Лутър да намрази коледните празници. Всеки нещо ти продава, гледа да изкара и отгоре, да получи бакшиш, премия, нещо, нещо, нещо на всяка цена. У него отново се надигна възмущение и то беше добре дошло.
Измъкна се от къщата след час. На тротоара, където свършваше Хемлок Стрийт, той забави крачка. Всъщност нямаше определена цел. Студеният въздух леко влизаше в дробовете. След няколко метра той спря до пощенската кутия на Бекър и погледна към прозореца на хола им. Вътре украсяваха елхата и той сякаш чуваше препирните. Нед Бекър се беше покачил на последната стъпенка на малка стълба и нагласяше кабела с цветните лампички, а Джуд Бекър, отстъпила крачка назад, раздаваше инструкции. Майката на Джуд, истинско чудо на природата на незнайна възраст, още по-страховита и от дъщеря си, даваше своя принос във врявата. И тя не пестеше на нещастния Нед залпове указания, които бяха в пълно противоречие с тези на Джуд. Завържи ги тук, не, ей там ги завържи. На това клонче, не на другото. Нима не виждаш каква дупка се е получила? Къде гледаш, за бога? Междувременно Роки Бекър, двайсетгодишният им син, изключен от колежа поради слаб успех, седеше на канапето с кутийка бира в ръка, хилеше се и също предлагаше съвети, на които никой не обръщаше внимание. Единствен той се смееше всъщност.
Тази сцена накара Лутър да се усмихне. Тя затвърждаваше увереността в собственото му мъдро решение, караше го да се гордее, че си е наумил да махне с ръка на цялата дандания.
Той продължи нататък, важно-важно изпълвайки дробове с хладен въздух, щастлив от мисълта, че за пръв път в живота си пропуска плашещия ритуал по подреждането на елхата. Две къщи по-нататък отново спря да погледа как кланът Фромайър атакува близо триметров смърч. Мистър Фромайър имаше две момчета от предишния си брак. Мисис Фромайър бе довела и три свои, после си родиха още едно — това правеше общо шест, най-голямото от които не бе навършило дванайсет. Цялата тази дружина окачваше играчки и гирлянди. Всеки декември Лутър неизменно чуваше коментара на някоя от съседките колко ужасно изглеждала елхата на Фромайър. Сякаш много го интересуваше.