— Знаеш си работата?
— Да не се съмняваш?
— Пращам хилядарка, ясно ли е? Затова да е тип-топ! Че ще ти се отели вола да ми ги възстановиш!
Намеква колко е голяма сумата, казах си аз.
— Кротко де. Ще стигне без проблеми.
— Така ли? — ухили се подигравателно татуираният. — Добре тогава… Чувам, че ченгетата са се разлютили… Късат конете всяка нощ… — той повиши глас: — Изработи го идеално, ясно?
— Ясно! — изръмжах. — Ще го изработя! Само че имай предвид — не отговарям за цялото Трасе!
— Как така?
— Много просто! Ако твоята пратка изчезне между „едно-две-шест“ и „едно-две-пет“ или между „едно-две-пет“ и „едно-две-четири“, а там между решетките е прозорецът на фелдшерския кабинет и „конят“ на всяко второ минаване се закача в козирката, или пък се прецака между „едно-едно-девет“ и „едно-едно-осем“, където има издатина на стената — тогава не отговарям за нея…
Слона пак оголи метала в нечистата си уста, но вече не толкова уверено. Иззад рамото му ме гледаше Федот.
Моята подкрепа беше по-добра: прикрит зад спуснатото одеяло, разправията ни слушаше Джони, пък и Гиви Сухумския още не беше успял да заспи, лежеше със затворени очи, но явно фиксираше всичко казано и все по-тежкото му дишане със сигурност подсказваше, че е готов да се включи всеки момент.
— Не отговаряш ли? — попита Слона.
— Не.
— Браво бе! — закачливо каза врагът. — Че за кво отговаряш тогава?
3
Шест седмици преди ареста босът Михаил доведе поредния клиент.
— Поговорете си двамата.
Фразата на боса имаше следния смисъл: клиентът е слаба работа, не е важен. Средна хубост. Човек без милион. Не е като самия бос.
Вяли пияндурски клепачи, обувки с катарами, пръстен с диамантче — клиентът точно отговаряше на представата на Михаил за него. Обикновен бизнесмен. Извоювал с тежък труд моралното право да украсява крайниците си със злато.
Жена му заминала за Лос Анджелис. На работа или на почивка, не беше много ясно, както се случва обикновено при осигурените жени. Съпругът искаше всеки месец да й изпраща от Москва по три хиляди долара.
— Дадох й карта, д’еба, кредитна, д’еба! — съобщи ми позлатеният чичка. — С трийсет хиляди долара, д’еба. Мислех, че ще й стигнат, д’еба, за цяла година. А тя ми звъни, д’еба, още след първия месец и пак иска пари, д’еба! — извади зелена пачка. — Ето я цялата сума, д’еба. Ето номера на сметката, името на банката, всичко. — След кратка пауза този мъж на жена си изведнъж додаде: — Изчезнат ли парите — отговаряш!
Направих пауза и потропах с пръсти по бюрото. За какъв ме мисли този любител на евтини камъчета? Само обувките ми струват три пъти повече от всичките му украси! Може ли да има нещо по-просто от превеждането на три хиляди долара в Америка? Отдавна вече прехвърлях подобни операции на Сергей и Семьон. Аз работех само с едри суми. Дори ако тези три хиляди неочаквано изчезнат по пътя за Щатите, ако мистериозно се стопят в компютърната паяжина, ще възстановя загубата от джобните си пари. Може да се напия по този повод, но няма да се тръшкам.
Но всеки банкер е длъжен да се държи стабилно. Никой и нищо не бива да го вади от равновесие. Символът на равновесието му е вратовръзката, която дели гърдите на банкера на две равни половини.
— Какво значи „отговаряш“? — попитах учтиво и наместих символа си. — Ако парите ви изчезнат, отговарям при всяко положение. Само че защо решихте, че ще изчезнат?
— Ти ме разбра, д’еба, какво исках да кажа — каза руският съпруг на американската жена. — Гледай да не се затрият насред път…
— Няма да се затрият — уверих го аз. — Само че трябва да имате предвид, че не отговарям за целия процес.
— Как така?
— Отговарям само за прехвърлянето на вашите пари от моята банка до банката на получателя. Ако днес направя превода, а утре банката на получателя фалира — за това не отговарям…
4
— Отговарям само за преминаването на твоята пратка от нашата бърлога до другата — отсякох, вторачен в полуусмихнатата физиономия на Слона. — Ако сега пусна пратката, а след пет минути „конят“ в съседната бърлога се скъса — за това не отговарям…
Дима Слона изведнъж се доусмихна.
— Браво бе! — повтори той гръмогласно. — Ти все едно си седнал на стола си в твоя офис! И движиш сделка. Само вратовръзка ти липсва! — той се разкиска, тресейки виолетовите си рамене.