— Той ще навири рогата веднага щом си тръгнеш. Още същия ден.
— Няма да ги навири — отсече Слава. — Той и сега си е добре. Има си стаф, има си слуга. Какво повече да иска? Ама ти какво си се разтреперил? — Слава ядосано ме имитира с тънко гласче: — Ах, какво ще стане, ах, как ще се оправяме без тебе… Нали и ти скоро си тръгваш! Или не?
— Няма да е скоро — възразих. — Само свидетелите ми са поне сто души. А процесът даже не е почнал. Има да ме влачат на съд до сто и едно и обратно. Две години поне.
— Ако те е страх — вбеси се Слава, — махни се от Пътя! Заври се в миша дупка, карай гратис! Сам поднеси бърлогата на тепсия на тоя Слон, за да съсипе всичко тук тоя наркоман! Или пък се омети оттук, дай пари на ченгетата, бягай в „спеца“. Сигурно вече си го мислил?
— Не съм — излъгах.
— Тогава не трепери и не се тръшкай! Недей да хленчиш! Или ще ти се случи голяма неприятност.
— Каква?
— Ще си разваля мнението за теб.
Млъкнах, засрамен.
Късно вечерта получих отговора на Демби.
Освен изписания със ситни букви лист от тетрадка в колета имаше и пакет вносни цигари.
Старият ми приятел, фенът на салама пишеше:
„Здрасти, Андрюха! Радвам се, че си спомни за мен. Онова, за което ме молиш, може да стане. Съгласен съм с теб — в Общия корпус нямаш работа. Разправят, че при вас лежали едва ли не по сто души в килия! Така може направо да останеш без подкожен слой, а това е сигурна смърт. Бягай от тая менажерия, ела при нас в «спеца». Ние сме седем души в килия за петима. Издържа се… Сега на въпроса. Твоят проблем се решава по следния начин: прати ми адреса и телефона на жена ти. Моят адвокат ще се види с нея. Тя ще му даде триста долара, той ще ги занесе на когото трябва. Сещаш се на кого. До една-две седмици ще те преместят. Не мога да обещая, че ще си в моята килия. Но преместването в нормална килия, при редовни, солидни хора, достойни за компанията ти, е гарантирано. Те това е. Чакам отговор. С арестантски горещ поздрав — Вадим Тучния.
П. П. Ако ти трябва нещо — пиши, не се притеснявай.
П. П. П. Имай предвид, че посочената сума се внася всеки месец. Надявам се, че имаш тази готовност. Успехи.
Разбира се, че имам тази готовност, помислих си тъжно, докато късах бележката на ситни парченца. Отдавна имам готовност. Готов съм да давам пари. Само дето ги нямам. Готов съм да плащам, но няма с какво. Нямам триста долара. А за триста долара всеки месец и дума не може да става. И време нямам. „До една-две седмици“ — нищо работа, казано на банкерски език.
Вдругиден вечерта Слава Кпсс ще се върне в килията като осъден престъпник. От този момент нататък според закона той не може да бъде в една килия със следствените. Ще му отпуснат малко време да си дигне дърмите и ще го изведат, „с багажа“.
Остават ми петдесет часа, за да измисля някакъв изход.
Глава 35
1
Ноемврийската нощ е чудесно време за съвременния арестант. Прохладно е. Тихо е. Благодатна отмора цари под сводовете на огромната зала, където някога, преди стотина години, са лекували недъзите си осакатените военни моряци, оцелели след някоя кървава Цушима. Сега помещенията на бившия военен лазарет се населяват от много по-долнопробна публика, която обаче също обича живота.
С настъпването на тъмнината специфичният затворнически живот веднага се завъртя с пълна интензивност. По стените се опънаха Пътищата. По тях тръгнаха пратките. Кръстници и мафиоти взеха да пишат многобройни отговори на получените в предните дни депеши с молби да се намесят в уреждането на една или друга разправия. Пласьорите и наркобароните заизваждаха от скривалищата си пари и пакетчета с хероин, за да ги разпратят на зажаднелите. Братоците насядаха да убият някой и друг час на карти. Наркоманите старателно дезинфекцираха в канчета простичките си приспособления.
Забръмчаха машинките да изрисуват телата с татуировки. През този сезон на мода беше тематиката „върховна анархия“. Цицорестите русалки и ликове на Спасителя отстъпиха място на уродливи свастики и друга нацистка символика. Така протестираха напълно отчаяните, докараните до безумие от глад и теснотия хора срещу наказателния закон — хуманен по форма, но жесток по същество.