Президентите произхождаха от долния социален слой. Тъкмо тоталният недостиг на пари беше тласнал злочестите момченца в лапите на финансовите аферисти. Седнали в съдебната зала сред сериозни възрастни хора, обсъждащи сериозни възрастни проблеми, невръстните пъпчиви директори с мръсни измачкани якета се спихваха. Избягваха изобщо да поглеждат към тримата негодници в клетката.
Не познавах никого от тях. За всеки от тези хапльовци плащах на посредника по триста долара. Всеки президент на фирма работеше не повече от деветдесет дни, след което фирмата се гътваше; за новите компании се наемаха нови президенти.
Неочаквано се изясни, че от парите, които бях плащал, до самия президент са стигали най-много двайсетина-трийсет долара. Останалото си прибирал посредникът. На това място се смях и съдията ми направи забележка.
2
Между другото, все пак станах шампион.
По обща продължителност на времето, прекарано в Централа (двайсет и четири месеца, без да броим още осем месеца в Лефортовския замък) заемах в нашата килия златната среда. Малцина прекарваха под следствие и съд цели две години, но пък имаше и такива като Джони (три години и половина), Слава Кпсс (пет) и Гиви Сухумския (две и половина), както и още неколцина с многотомни сложни дела, с тежки членове на обвинението и с много обвинения.
Но по брой пътувания за съда — почти шестдесет — бях се откъснал далеч пред всички. Жълта фланелка. Освен това станах ТВ звезда. Пет или шест пъти имах удоволствието да съзерцавам бледата си физиономия с остър нос на телевизионния екран. Обикновено във вечерните новини по Втори канал или по НТВ. Мястото за снимки беше винаги едно и също — коридорът в сградата на съда. Процесът беше закрит за публика. Операторите можеха да фиксират само бързото преминаване на престъпната тройка в съпровод на опакования в камуфлаж и маски конвой от вратата на „конвойката“ до залата. Винаги вървях последен, след широко усмихнатия министър и фармацевта, и нито веднъж не вдигнах поглед. Доста съмнително удоволствие е да крачиш към съда с белезници на ръцете, под прицела на обективи, примижал от светкавиците.
Какво толкова ме правят на Чарли Менсън18? — ядосвах се мислено. Хората ще вземат да си помислят, че наистина съм някой опасен престъпник…
Репортерските текстове към операторския материал звучаха неутрално. Коментатори и експерти бяха единодушни в изводите си, че в края на съшитото от парчета имперско одеяло, в малката и нестабилна планинска република, един министър има голяма политическа тежест и няма да е никак лесно да бъде вкаран в затвора.
Моята персона не беше интересна за журналистите. Все пак успях да изгрея в лъчите на чуждата слава. Като видяха, че съм станал герой на криминалната хроника, сто трийсет и петимата ми съкилийници ме обградиха с невиждан пиетет. Когато се връщах от поредното заседание, захвърлях вмирисания пуловер и тръгвах към умивалника, плътната човешка маса се разтваряше пред мен, както някога пред Слава Кпсс.
Въпреки притесненията ми липсата на тартора Слава не спря живота в килията. Впрочем самият аз вече почти не участвах в него. В дните без изтощителни пътувания спях непробудно.
Вместо мен Пътя пое Федот.
3
Министърът главатар на престъпната група се държеше бодро по време на процеса. Не криеше увереността си, че ще бъде оправдан. В решителния момент защитата на високопоставения чиновник представи на съда множество нови документи и настоя да бъде разпитана цяла група нови свидетели. Старите вълци от адвокатурата настояваха, че макар присвоените пари да са били преведени по банкови сметки в чужбина, те все пак са се върнали в държавата под една или друга форма: медикаменти, дрехи, хранителни стоки и тъй нататък, а тези медикаменти и продукти са изчезнали от складовете вече не по вина на министъра. Ето фактурите с печати и подписи, ще благоволи ли да погледне Ваша Чест…
Това беше добър ход. Съненият съдия се разтревожи. И намекна, че във връзка с разкрилите се нови обстоятелства е склонен да върне ДЕЛОТО за доразследване.
Подсъдимите клюмнаха. Заплашваше ги катастрофа. Доразследване! Още няколко месеца разпити и експертизи, на нова сметка „двеста и едно“ и — повторен процес, всичко отначало, с друг съдебен състав! Пак камери, лашкане, „сборки“ и „конвойки“! Още година, ако не и повече, митарства!
18
Сериен убиец, осъден на доживотен затвор за жестоки убийства на няколко души, между които и актрисата Шарън Тейт. — Б.пр.