В мазето тегне полумрак като в карцера на „Матроская тишина“. И е почти толкова влажно въпреки августовската жега. Почти същата миризма е попила в мръсните стени. И светлината е подобна — слаба, жълтеникава.
Всеки път, когато слизам в мазето, изпитвам лек пристъп на дежа вю.
— Алкохол, никотин, кофеин не употребявам — отвръщам.
— Хе! Твоя си работа.
Засмивам се и скачам в ленения панталон. Елегантната дреха ми е останала от предишния живот. Купена е за луди пари още преди затвора, през деветдесет и пета година на миналия век. Тоест е на цели седем години. Хубава възраст! Гащите „от кутюр“ се държат, не са се протрили, не са се скъсали. Още спасяват тялото ми от жега и пек.
— За какъв дявол го пиете този алкохол? — питам строго и изразявам с мимика дълбоко отвращение. — Нали сте мюсюлмани?
— Хе! Далеч е Аллах — отбелязва философски Керим.
— Почти толкова далеч, колкото е и домът ми…
— А у дома сигурно щеше да пушиш хашиш, а?
Азиатците се засмиват едновременно. Отровата пак бълбука.
— Хе! — лицето на Керим става замечтано и още по-смугло. — За това в Корана нищо не е казано!
— Аз, между другото, съм прочел Корана — казвам. — Спомням си, там има следните редове: „Всеки от нас има свое определено място.“ Сура трийсет и седма, стих сто шейсет и четвърти.
— Хе! — Керим учудено вдига черните си вежди Алкохолът го хваща бързо като всички азиатци и го прави агресивен. — Да не искаш, шефе, да ми кажеш къде ми е мястото?
Таджикът Керим също е лежал в затвора. Почти половин година. Рожбата на планинското слънце е била арестувана по подозрение за съхранение на наркотици. След което са го освободили поради липса на доказателства. Лежал е, където и аз, в „Матроская тишина“. И дори по едно и също време с мен. Не е изключено да сме се засичали нейде из търбуха на пренаселения столичен изолатор. Да сме се виждали в „сборката“ на път за съда. Или „на трамвая“ да сме чакали ред за следователя. Синът на славния град Душанбе е лежал над главата ми в килия едно-три-девет. Два етажа по-нагоре. Сега се смята за печен бандюга.
— Знаеш ли, Керим, кое е най-важното условие за правилната дейност на мозъка?
— Хе! Откъде да знам…
— Изправеният гръбнак!
Планинските чеда едновременно непроизволно си изправят гърбовете. Много е смешно.
— Няма нужда, Керим — усмихвам се, — аз да ти соча мястото. Когато ти, Керим, употребяваш тези отрови, ти сам определяш кой си и какъв си. Ти, Керим, сам си казваш къде ти е мястото. Чатна ли?
Думата „чатна“ я произнасям по пандизчийски, с ударение на втората сричка.
Таджикът е кльощав, кекав, една глава по-нисък от мен. Физически е слаб. Няма бъдеще като гастарбайтер. Виждам по очите му, че е обиден, но е принуден да преглътне думите ми, засегнали неговото самолюбие. Все пак природният азиатски оптимизъм взема връх и бързоокият южняк хитро се усмихва, намига ми и тихо казва:
— Хе! Между другото, и хашиш имам. Мога да ти подгрея. Какво ще кажеш, шефе?
— Заври си го в гъза — отвръщам културно. — Трови си се сам, брато. Аз вече излязох от този затвор.
— Хе! — продължава мазно таджикът. — Такъв пластилин не можеш да намериш никъде, мен слушай. Афганистански, ти казвам. Разправят, че бил от хората на Осама… Две дърпания и си заминал…
Керим не е никакъв гастарбайтер, осъзнавам, докато си сресвам мократа от душа коса. Той е пласьор. Работата в строителството е временно прикритие. Веднага щом си набере клиентела и започне да изкарва от рискования си бизнес поне петстотин долара, той ще забрави за тежкото бачкане по строежите. Ще си наеме самостоятелен апартамент. Ще започне да праща всеки месец пари за издръжка на семейството си. Чрез междубанковата система „Анелик“ за валутни преводи. А засега се движи със скъсан панталон и кретенско яке, което в Совдепия се наричаше „шушляк“. Прави се на бедняк. А го чака бляскаво бъдеще. Хашишът му е супер. Таджикът черпи с ценния наркотик дори директора на нашата фирма. Директорът е негов основен потенциален клиент. Хашишът доста се търси в Москва.
— Не ми пука за твоя Осама — отговарям. А после гръмогласно виквам и на тримата: — Тръгвам. Пийте водка, азиатци! И ще сте екстра.
Тровете се, диваци азиатци! Лесно ви е на вас, вие прекарвате целия си живот в Азия. А пък аз се опитвам да живея в Европа.
— Пийте алкохол — казвам. — Пушете перка. Тя затова се нарича „перка“. Пушиш я и си поредния изперкал. А в Русия й викат и „план“. Пушиш и седиш, обмисляш планове. Пушете перка! Пълнете с парите си джобовете на Осама. Довършвайте се с никотин. Ваш си е животът. Аз пък се прибирам вкъщи. Утре в осем да сте на линия. И задължително във вменяемо състояние. Ясен ли съм?