Без да губя време, му показах специалната, подготвената точно за подобни случаи дебела пачка дребни долари, предимно петарки и десетарки. Банкнотите бяха до една нови-новенички. Само няколко стотарки, а изглеждаха много внушително.
Инспекторът огледа чуждите парични знаци с копнеж, но без да опетни честта на мундира. Месечната му заплата се равняваше на моя доход за приблизително половин час работа. И двамата го разбирахме, затова случващото се ни изглеждаше повече от справедливо — както на мен, сополивото юпи, така и на него, петдесетгодишния слуга на закона.
— Вмъкни се навътре в потока, момче — дружелюбно ме напътства той на сбогуване. — И карай внимателно…
В името на справедливостта трябва да признаем, че в кръговрата на проституиращи същества също се спазваше определен имперски ред. Докато стадата достъпни жени пасяха на известно разстояние — близо километър — от кремълските укрепления, представителите на властта действаха по-смело и открито си изтръскваха полагащото им се сухо само на стотина крачки от прословутата кула, където светлината в легендарното прозорче на другаря Сталин не гаснела нито денем, нито нощем.
3
… Полека-лека размислите на лефортовския арестант относно корупцията кривнаха към мръснишките, но ярки спомени за търсенето на сговорчиво момиче.
Но реалността нахълта и ме наказа страшно — и за постъпките, и за мислите ми.
Отвори се люкът във вратата. Женски глас попита:
— Рубанов?
— Да — отвърнах.
— Имате пратка. Ето…
Някой ми подаде списък. Видях почерка на жена ми.
През правоъгълната амбразура започна подаване на пакети, торби и торбички, както и отделни вещи. Поел в ръцете си поредния транш, аз го мятах върху голия син метал на по-близкото легло и бързах за нова порция богатство. Суетях се. Тичах, бързах и броях. Следваха торбичка след торбичка. Всичко беше по женски изрядно опаковано: захарта и чаят, кафето и цигарите бяха за по-сигурно прибрани в по два найлонови пликове стегнати старателно със здрави възли. Подаваха ми се плодове и бельо, кибрити и бележници. Получих анцузи, панталони и чехли, посуда и сапун, тетрадки и химикалки, както и всякакъв вид храна, разрешена за хората зад решетките. Включително плодове. Получих сланина и хляб, лук, чесън и салам, сирене и ябълки, портокали и банани.
Последното пакетче, най-малкото, завързано с два възела, съдържаше няколко носни кърпички — дантелени, женски, съвсем мънички, бледорозови; разкъсах със зъби прозрачното фолио и долових аромат на парфюм — нейния, на моята любима, парфюм, — остър, тежък, горчив.
Не издържах. Зарових посивяла, напрегната мутра в този аромат и се проклех, и завих от безсилие да поправя нещата, да прелистя обратно този дяволски комикс, от невъзможността поне да се разрева над тези мили финтифлюшки, докосвани само преди някой и друг час от ръцете на моята жена.
Но Бог не ми даде сълзи.
Аз съм похотлив гадняр. Гадина. Проклет вандал. Псе. Животно. Апокалиптичен кретен. Измет човешка. Загубен тъпанар. Безумен нещастник, който безспирно лети към дъното на собствената си подлост.
Аз съм екзалтиран тъпанар. Първобитен бунак. Продавач и купувач на собствената си безсмъртна душа. Амбициозен скотоложец. Тиквеник, мършояд и изрод. Неподмито диване. Маймуна. Влечуго. Лигаво мекотело. Глупак и подлец.
Аз съм последният сред последните. Обезцених самия себе си докрай. Предадох своята любов и заедно с нея всичко най-светло и най-скъпо. Мястото ми е в ада.
Ако рискувате през някоя празнична лятна вечер, както се разхождате из алеите на парка на което и да е провинциално руско градче, да се отбиете до обществената тоалетна, ще видите многобройни купчини лайна. Те са огромни. Неизбежно ще ви споходи пристъп на гордост за националния ни генофонд — такива чудесни, мощни лайна изпражняват само много здрави и силни млади организми. Екскрементите застилат всеки квадратен дециметър от пода. Върху старите, вкаменени, почти изфирясали фекалии, забулени в специфична сива плесен, се наслояват нови, меки и по-светли. Над тия живописни говна, напълно достойни за четката на Тулуз-Лотрек, кръжат мухи: две или три големи мухи лайнарки с гланцови изумрудени тела и десетина обикновени, черно-кафяви и по-подвижни.
Та исках да кажа, че аз съм нещо по-гнусно от тези многослойни разноцветни лайна, много по-гнусно. Толкова по-гнусно от лайната, колкото самите лайна са по-гнусни от чистотата.
Чудовищни са дълбините на моето падение и самият аз съм чудовище.