Не съм по-аморален от стотина хиляди същите като мен млади хора, които упорито въртят своя бизнес в теснотията и задуха на московските офиси и канцеларии. Те с лекота нарушават глупавите и остарели държавни правила на деловата игра, но никога не биха си позволили явна кражба. Те не ламтят за чуждото — държат да спечелят своето.
Аз не съм някое говедо, което си мечтае да гепи големите пари и да ги профука по жени и пиене. Аз съм капиталист, ясно ли ви е? Вярвам в силата на парите в брой, както децата вярват в Санта Клаус.
3
Докато споделях тези хаотични мисли с развълнуваните ченгета, забелязах, че всички те сякаш очакват нещо. Те ту ми се присмиваха, ту ме обиждаха; ту ме слушаха внимателно, ту ме прекъсваха още на първата сричка; ту се шегуваха почти приятелски, ту подритваха крака на стола ми; ту ме потупваха по рамото, ту бълваха ругатни — но всички тези въоръжени хора с евтини износени обувки не бързаха с протоколи, описи и прочее зловещи книжа. Досетих се, че се очаква да пристигне началството.
Арестуваха ме към осем сутринта. В момента златният ми „Лонжин“ сочеше почти десет. Тъкмо време да се появят хората, от които зависеше всичко — висшестоящите ръководители.
Най-сетне откъм коридора се чу тежко трополене, някой изкомандва: „Мирно!“, после — малко по-тихо: „Свободно!“ Дочух отвън бързо приближаващи се възбудени, наслагващи се гласове.
— Генералът — каза един от оперативниците и угаси цигарата си.
Влезлият с твърда и енергична крачка възрастен мъж веднага събуди у мен симпатия. Сакото и вратовръзката му, студеният поглед на прозрачните му очи, прошарената коса, застиналите сухи устни, изваяните китки на ръцете, демонстративно приведените под бремето на високата отговорност рамене — всичко сочеше, че този човек принадлежи към кастата на господарите на живота. Ченгетата тутакси се стегнаха в не толкова небрежни пози и замръзнаха в готовност. Един от тях — онзи, който най-много крещеше и простееше, чевръсто довлече един стол от стената в средата на стаята и високопоставеният чичко бавно седна, прехвърлил крак връз крак, та да видим всички прекрасните летни обувки от светъл велур (моите струваха най-малко три пъти повече). После размърда пръсти и всички без мен мълчаливо напуснаха стаята; последният внимателно затвори вратата.
Големият милиционерски тежкар лъхаше свежест като храст френско грозде, окъпан от утринна роса. Благоухаеше на одеколон. И това рязко го различаваше от неговите подчинени, които разпръскваха миризми на здрава мъжка пот и вакса. Генералът, изглежда, беше пристигнал в службата, прекосил задушния, влажен московски август в автомобил с климатик, направих логическото заключение. Следователно познава вкуса на комфорта. И това е много добре. Това може да ни сближи. Аз също разбирам и ценя удоволствията на живота. Дали да не му предложа пари, ей така от воле, докато сме само двамата? Не — рано е. Първо трябва да изслушам всичко, което ми каже. Може пък да ме пусне и без рушвет. Човекът е толкова възрастен, солиден, изглежда толкова разумен и явно опитен, той не може да не разбира, че не съм крал нищо…
Генералът преспокойно запали цигара. Бавно и много внимателно ме разнищи с поглед през завесата тютюнев дим. Особено дълъг и втренчен поглед побелелият шеф заби в челото ми, сякаш се мъчеше да прочете какво става там.
— Приятелче — обади се най-сетне господарят на живота с тих, приятен баритон, — загазил си го. Накиснал си се в лайната до гуша. Една думичка накриво и ще лежиш, докато свят светува. Схващаш ли?
— Да — отвърнах и се престраших да противопоставя своя поглед на погледа на милиционерския тежкар.
Но не успях.
— Обвинението е повдигнато от Генералната прокуратура — просвети ме тихо генералът. — Правителството ми иска всекидневни доклади за хода на следствието. Това схващаш ли го също?
— Да…
— Чудесно — доброжелателно кимна белокосият и кръстоса крака на обратно. — Естествено, не си ти, който е откраднал парите. Откраднал ги е високопоставен чиновник, човек от администрацията. Министър. Разбира се, не от федералните. Републикански. Провинциален. Но в крайна сметка министър. Влязъл е в престъпен сговор с брат си, а пък той — с търговеца на медикаменти. Гласувана е била огромна сума. Уж за закупуване на лекарства. А пък аптекарят вече е влязъл в сговор с теб. Така ли е?