За да избегне проблемите с властите, хитрецът предприемач криеше от данъчните инспектори своята адресна регистрация. Веднъж го потърсиха, но не го откриха и го забравиха.
Към средата на деветдесетте години на миналото столетие на всеки данъчен инспектор в столицата се падаха приблизително по осемстотин фирми. Бирниците физически не смогваха да търчат подир всеки недобросъвестен данъкоплатец.
Многобройните мравки развиваха своя сектор от пазара. Те започнаха да предлагат срещу заплащане готови комплекти документация и разрешения. Пълнеха си папките с регистрирани компании, дружества, корпорации. Продажбата на готови фирми носеше добри печалби. Сега хитрият търговец можеше да дойде в офиса на мравката, да остави на бюрото нечий паспорт и докато си пие кафето, за половин час да се превърне от обикновен бизнесмен в бизнесмен, за чийто бизнес отговарят съвсем други хора.
Хитроумният млад капиталист също не остана на едно място. Той се развиваше, започваше да върти големи сделки и съответно плащаше повече за своята финансова сигурност. Само след две години вече купуваше фиктивни корпорации на кило. Всички те се регистрираха по изгубени или откраднати паспорти. Не липсваха и доброволци, зиц5-председатели. Столицата на Империята в средата на деветдесетте години беше задръстена от напълно отчаяни, абсолютно безпарични тъпанари. Срещу петдесет долара те си слагаха подписа върху какъвто и да е документ.
Нашият предприемач изобщо не посещаваше данъчните служби. Никога. Той вече не съществуваше за техните компютри. Ако някой ревностен чиновник понякога, подтикван от служебна стръв, пожелаеше да открие собственика на една или друга съмнителна фирма, той обикновено стигаше до някой първокурсник-студент на всекидневна висока доза чист хероин — лице, добре известно на военното окръжие и на кварталния отговорник.
Всичко вървеше добре до момента, когато хитрият търгаш, задвижил бизнеса, се напъха в явно съмнително и смърдящо отдалеч начинание, свързано с превеждането на едри суми по сметки в европейски банки. Внезапно го споходи ужасно прозрение: новите му солидни делови партньори са крадци от държавната хазна. А пък „Маша и сие“ е регистрирана на фиктивен адрес и официалният й собственик и директор е подставено лице, хлапе, наркоман!
На предприемача му се стъжни. Ситуацията от ден на ден ставаше все по-застрашителна. Аферата се разкри, прокуратурата взе да търси изчезналите пари. Изплува и фирмата „Маша“ (или може би „Вова“, кой да каже, ловкият финансист имаше зад гърба си над сто фирми еднодневки). Откриха директора. Щом ченгетата съзряха надрусания осемнайсетгодишен лонгур, подозренията им прераснаха в сигурност: тъкмо тайнственият създател на кухата фирма е един от мозъчните центрове на бандата! И фиктивната корпорация е била предварително създадена тъкмо за да улесни кражбата на бюджетните милиарди!
Ето че сега този тайнствен създател седеше в прокуратурата на твърдия стол, облечен в изкуствена кожа, усещаше на врата си приятното течение от прозореца и пребиваваше в дълбок размисъл.
Беше платил много хиляди долари на подставените директори, глупаци и наркомани. Не се беше мяркал от години в данъчната инспекция. Само веднъж през тези дълги четири години се беше отбил там за половин час и бе допуснал да го запомнят. Та при първа възможност да го разпознаят.
Най-бездарните престъпници са интелигентите. Прав е най-марковият автор на руската романистика Ф. М. Достоевски.
3
Въпреки неугледната си рязанска външност Хватов проведе очната ставка бързо и качествено. Докато го гледах как снове до съседните кабинети, откъдето довеждаше и където отвеждаше дамите мравки, докато слушах как тихо дава указания на оператора, си помислих, че късогледият следовател сигурно е отметнал стотина такива мероприятия. Много пъти Степан Михайлович от Рязан е изправял очи в очи престъпника и свидетеля. Много пъти е откривал истината по ДЕЛОТО.
5
От немски sitzen — седя, дума, която в руския се използва за „излежаваме на присъда“; зиц-председател е един от героите на Илф и Петров в „Златният телец“, който срещу скромно възнаграждение оглавява фирмата на Остап Бендер, за да излежи полагащата се присъда в затвора, когато му дойде времето. — Б.р.