Следователят кимна и бръкна в чантата си. Измъкна блистер с някакви таблетки, извади една, пречупи я, мушна я в устата си, отпи от малка пластмасова бутилка.
— Обезболяващо? — попитах.
Хватов кимна и преглътна.
— Много е шумно тук — оплака се той съвсем приятелски. — Как живеете тук, в столицата на нашата родина? В тази шумотевица?
— Свиква се.
Следователят свали очилата си, измъкна от задния джоб на панталона чиста носна кърпа, захвана да бърше стъклата и изведнъж остави всичко на бюрото.
— Абе какъв е този вашия живот тук? Всеки втори няма нито документи, нито регистрация, престъпен начин на живот, съмнителни муцуни, аварии на всяко кръстовище, всички крещят, всички търчат…
— Голям град — бях лаконичен.
Хватов се усмихна тъжно.
— Градът голям, но хората — не. Върви си в килията, Андрей. И чакай. Аз, естествено, не съм, такова, сигурен, че си чист… Не е изключено нещата да си останат така. Няма как да те превърнем от обвиняем в свидетел. Но поне ще се явяваш пред следователи и съдии от къщи.
По обратния път наблюдавах действителността леко изопачена. Нещо неприятно и горещо ми трептеше отвътре в гърдите. Вместо да си ходя у дома, се озовах на някакъв безобразен разпит с крясъци и навиквания, а сега ме прибират обратно в зандана! Където съм принуден да чакам, докато генерал Зуев вземе решение! Защо съдбата ме измъчва така?
Докато крачех по металната рампа покрай поредицата еднакви врати, малко се поуспокоих, бързо си припомних най-хубавите, най-многообещаващите фрази „днес ще те пуснат“, „всичко ще е наред“, „ще се явяваш пред съда от къщи“. Докато вляза в лъсналата от чистота килия, вече се бях усмихнал.
3
Само няколко часа ме делят от свободата! — уверено заявих пред себе си, решително си приготвих голяма чаша кафе, изпих я, разходих се насам–натам, включих радиото. Наситено дамско сопрано изпълняваше някаква класическа канцона или оперна ария. Звучеше много чувствено. Записът беше концертен — чуваше се шумоленето на прелистваните от певицата ноти и мощните й вдишвания.
Неочаквано в главата ми отекна малка приятна експлозия, последвана от още няколко. Сведох очи и видях, че желая свободата физически. Като жива жена.
Веднага се подхванах с лявата ръка и започнах да действам. Възбудата ми беше толкова по-силна, понеже се случи за два кратки мига, сякаш всичката кръв едновременно се устреми от мозъка към слабините. Като се видях посред килията с отворена уста и смъкнати гащи, се разкисках беззвучно, застанах с гръб към вратата и продължих. За по-удобно с палеца на дясната ръка издърпах по-надолу ластика на анцуга; подложих лицето си под слънчевата светлина и затворих очи — слънцето направи клепачите ми полупрозрачни, затова виждах не тъмнина, а алено, обагряно от бавни пламъци пространство, населявано от появяващи се и изчезващи стотици големи и малки черни точки.
Покорен на моите желания, от алената дълбина изплува и се разгърна екран, върху него се появи картинка, после още и още. Хитрият мозък ми пробутваше най-яки сцени — цветни, подвижни. Виждах похотливи голи тела, лица със залепнали на челата изрусени коси, полуотворени влажни устни, лакирани нокти, прохладни плъзгащи се верижки. Запрепускаха розови извивки, разширени помътнели зеници и матови нозе, и устни, и чаршафи, всичко горещо, влажно и лепкаво. Разумът извая и звуците — стонове, викове, пъшкане, и особено възбуждащи подробности като стъклено проблясваща струйка пот между гърдите. Включи се и подходящата музика — Стинг, после Шаде. Мек буржоазен саунд, който те предразполага да обладаеш жената с премерена грубост, умело, но без акробатики, и после да гледаш как в пристъп на последната дива наслада тръпнат вътрешните страни на разтворените бедра.
На това място стиснах шепа малко по-силно и увеличих линейната скорост. По принцип може да се действа и с два пръста — палеца и показалеца. Дори само с възглавничките на пръстите. Всичко зависи само от напрежението в мрежата. В моя случай беше много голямо, джентълмени.
Не бях се самозадоволявал от много години. Последният случай датираше от осемдесет и девета година: служба не оставаше, хормонът бушуваше в двайсетгодишното тяло — това бяха мощни, експлозивни мастурбации, истинска уво-чекия. Не трогателното момчешко дърпане на питката, а яростно съвкупление с придобиващата реални очертания мечта за самостоятелен зрял живот.
Естествено, подобни акции не може изобщо да се сравняват със същинския секс и когато се добрах до истинско топло тяло, аз за дълго време забравих, че ръката може да послужи като заместител на жената. Но мастурбацията е нещо като карането на колело — научиш ли го веднъж, оставаш майстор за цял живот. Възстанових си навиците за две секунди — галех, стисках, дърпах и търках, докато не постигнах затопляне в необходимия участък от тялото.