— Остави законите — намръщи се моят събеседник. Намръщи се така, че веднага пролича какво дълбоко пренебрежение изпитва към законите. — Значи какво, не ти е помогнал с пари? Не само не ти е услужил с неговите, ами е забърсал и твоите? Тоест ти си търкал наровете, поемайки цялата вина за престъплението, а той през това време е прибрал общите мангизи и е изчезнал? И оттогава не се е обаждал? Толкова години?
Разперих ръце.
— Ами да.
— Мен пак не ми е ясно — рече третият участник в разговора, чийто вид подсказваше, че отдавна всичко му е ясно. — Значи вие двамата — ти и той — заедно сте направили нелегална банка, така ли?
— Така.
— Без лиценз, без обявяване, така ли?
— Точно така.
— Ами това е афера!
Присъстващите потвърдиха с тихи възгласи.
— След това ви хващат и ти решаваш да поемеш цялата вина…
— Не — отвърнах търпеливо и любезно. — Това, че именно аз влизам в затвора, се бяхме разбрали още от самото начало. Още през деветдесет и четвърта. Когато нещата ни потръгнаха. След близо година бачкане разбрахме, че можем да изкараме бизнеса на невероятни висини. До милиони. Имаше за какво да се борим, нали разбирате?
— Да, да — отново кимнаха всички.
Всички, освен Михаил.
Облизах пресъхналите си устни.
— Обаче в такъв бизнес нямаше как да не нарушим законите: криминалните, административните, валутните, данъчните и всичките останали. „Пари в плик“, „пране на пари“ и тем подобни приказки се отнасят именно за нас. Михаил като собственик, като старши, като главен, като първоосновател не искаше да върши „мръсната“ работа: да търси чужди паспорти, да създава фирми еднодневки, да изготвя фалшиви книжа — всичко това беше мое задължение…
Фразата прозвуча доста канцеларски. Вторият участник в разговора леко се намръщи и сбърчи сухия си малък остър нос, хвърли ми бърз пренебрежителен поглед — беше разпознал интелигента.
— Продължавай — позволи Третия с вид на човек, който би могъл и той да продължи вместо мен.
Наместих се по-удобно и се прокашлях.
— В случай че правоохранителните органи ни нагазеха, аз трябваше да се провъзглася за началник. Всички нишки водеха към мен. Посредниците и клиентите получаваха парите от мен. На всяка очна ставка свидетелите биха разпознали само мен и когато се стигна до очни ставки, се случи точно това. Според нашия план аз трябваше спокойно да вляза в панделата, а той трябваше да опази парите и бизнеса. Парите бяха много. Дори шофьор или лекар не биха ги заработили за десет живота…
Като цяло беседата протичаше съвсем прилично. Никой не крещеше, не тропаше с крака. Събеседниците произнасяха кротки лаконични тиради, търпеливо изчакали предходният оратор да свърши.
Участниците бяха петима.
Този, който веднага бе разбрал всичко — именно той водеше разговора, — беше дребен, тялото му беше изцяло разрушено от годините, прекарани по затвори. Костите опъваха кожата на лицето му под тъпи ъгли. Седналият до него втори участник изглеждаше като прегърбена и обезводнена версия на Третия. Техните изподрани от тютюневия дим и чифира7 гърла издаваха скърцащи, грачещи звуци. Тъмните болнави лица току се сгърчваха в мъченически гримаси.
Присъстващите изглеждаха нелепо облечени. Дълго се вглеждах, преди да разбера. В тоалетите на моите приятели странно се съчетаваха съвременни дрехи с отдавна демодирани неща. Основният оратор например беше се докарал с модерен панталон образец две хиляди и втора и риза, остаряла още преди пет години.
Тези хора явно си купуваха облеклата в паузите между излежаваните присъди приблизително по четири-пет години. После от отделните подробности на гардероба се скалъпваше нещо като за пред хората.
Впрочем собствените ми дрехи не изглеждаха много по-добре. Костюмът ми беше износен. Краищата на ръкавите мазни. И сакото, и панталонът висяха върху ми като на закачалка; престоят зад решетките ми беше коствал дванайсет килограма живо тегло и през следващите три години свободен живот по кокалите ми не се закачи нито грам месо.
Белия пуловер изглеждаше различно от двамата си приятели — той олицетворяваше по-съвременния тип отракан бандит: отвсякъде напъваха мускули, красноречиво се открояваха кафявите, напукани, загрубели кокалчета на юмруците, които говореха за близко познанство с боксовата круша. В ръцете си държеше не цигара, а кутийка с енергийна напитка.
7
Чифирът е изключително силен чай. Сухи листа за трийсет и повече порции чай се запарват в канче. Пие се без захар, врял, максимално бързо и предизвиква състояние, подобно на наркотично опиянение. Виж глава 15. — Б.пр.