При запознаването ни преди около два часа те всички си казаха имената, но аз моментално ги забравих. Не запомням имена и цифри. Професионален репортерски недостатък — веселият рицар на мастилницата записва всички факти в бележника си, изобщо не си задръства главата с тях, те са му абсолютно непотребни. Освен това целият този тежък, нервен и дълъг разговор беше толкова важен за мен, че аз още от вчерашния ден, докато се подготвях за него морално и физически, се потопих в нещо като нирвана. Напълно се изолирах от всякакви подробности. Забравих и да вечерям, и да закуся. Бях развълнуван.
Срещата с Михаил трябваше да насочи съдбата ми в по-добро русло. Чаках я три години. Исках напълно и всецяло да се концентрирам върху диалога. Да мобилизирам стопроцентово интелекта си за доказване на моята правота.
Бях посветил трите години да издиря бившия си бос, избягал с моите (нашите) пари.
Босът се беше укрил мъдро, но в крайна сметка го открих в столицата на Белорусия — Минск. По това време той беше станал съвсем почтен гражданин, собственик на фризьорски салон. Московският банкер милионер се бе превърнал в мински коафьор.
— … и през цялото това време той ме крадеше — обади се Михаил, който досега седеше безмълвен и унил в края на големия диван.
Изведнъж човекът в бяло с две леки крачки се озова до него, замахна леко и строши мобилния си телефон в главата на бившия ми бос.
Ударът бе по-скоро символичен. Обаче апаратът не го издържа. Разхвърчаха се части и микросхеми.
Михаил търпеливо понесе насилието.
— Ти изобщо схващаш ли какво си направил? — натърти Белия пуловер, игнорирайки изказването на Михаил за моите кражби. — Ти наясно ли си как се нарича това, което си направил? А? Или не си наясно? Какво? Нямаш какво да кажеш, а?
Михаил не обели и дума.
— Почакайте — каза тихо вторият човек с леко отегчена гримаса на кокалестото лице. — Не бива така. По-полека…
— Точно така бива! — възрази човекът с пуловера.
— Точно така, за подобни работи се реже живо месо! — емоционално се изказа Третия. — Човекът е бачкал за него! Влязъл е в кауша заради него! Здравето си е оставил там! Всичко е свършил! И какво е получил? Един по-дебел?
— Какво ти е на здравето? — поинтересува се Белия пуловер, който се обърна към мен и ме огледа от главата до петите.
— Не се оплаквам — казах навъсен.
— Казвай какво е положението.
— Ами три зъба оставих там, а си докарах сколиоза. Менингит изкарах. И охтика, естествено.
— Естествено — потвърди кокалестото лице.
Третия също кимна, беше наясно с нещата.
— И аз лежах в затвора — вметна изведнъж тихо Михаил.
Четиримата останали се засмяхме. Кокалестия се обърна към Михаил:
— Къде? В кой? Един месец в „Лефортово“ — на това ли му викаш „лежах“? Какви ги разправяш, приятел? Никога повече на никого недей да разправяш такива работи. „Лефортово“, моля ти се! Ама че затвор!
— Между другото — попита Третия, — какво викаш там, че бил „крал“?
— Имам документи — изговори на пресекулки Михаил. — От тях, дето се вика, си личи, че Андрей… е попипвал. От общия ни, дето се вика, бизнес… Лично за себе си… Точно затова не му дадох нищо.
Бившият ми приятел вече се бе опитал да разкаже тук тази история. Бъркаше и се поправяше, пелтечеше и се потеше. Не знам кога я беше измислил. Може би още преди три години. Или напротив, вчера, в нощта преди разговора.
— Да ти кажа ли къде да натикаш тия документи? — попита човекът с Белия пуловер.
— Дай да не се нагрубяваме — дружелюбно провъзгласи Кокалестия. — Няма нужда. Не сме дошли да си оправяме сметките в края на краищата. Дошли сме на приятелски разговор.
Миша отърси парчетата пластмаса от ушите и врата си.
— Андрей крадеше от парите ми — упорито повтори той.
— Добре де, нека да е така — рече Кокалестия и по тона и тембъра на гласа му веднага си пролича, че има почти безгранично търпение. — Нека си прав. Нека смятаме, че Андрей те е крал. Много ли открадна?
— Според моите сметки излиза тъкмо тази сума, която му дължах. Тоест — Михаил преглътна — аз отначало честно смятах да му изплатя неговия дял, но после случайно изясних, че моят човек полека-лека е покрадвал… през всичките тези три години…
— Тоест сметките ти не излизат — резюмира с разбиране Третия.