Михаил обнадежден закима с глава.
— Дааа… — проточи Втория. — Добре де. Покрадвал. Така да е. Хайде сега ни разкажи… — във въздуха увисна и звънна кратка пауза — ако обичаш… — втората пауза беше почти непоносима — следното: къде дяна оцелелия милион? Нали сте имали двамата цял милион?
— И половина! — отвърнахме едновременно с Михаил, с еднакви горделиво-ревностни интонации.
Криминалните типове се усмихнаха.
— И къде е сега този милион и половина? Къде го дяна?
— Изгубих го — промърмори Михаил след кратка пауза.
— Изгуби го? — повтори с учудване Белия пуловер. — Как така? Изтървал си го някъде по улиците, така ли?
— Вложих парите в няколко сделки и навсякъде… дето се вика… с една дума, милионът замина.
— Разкажи — предложи Кокалестия. — И недей да спестяваш подробности, не се страхувай, тук всички сме свои. Само недей да ни лъжеш. Нас не можеш ни излъга лесно. Ние самите сме такива. Измамници, престъпници. Аз въртя афери. Той — изкривен пръст с тъмен нокът посочи Белия пуловер — с насилие отнема имоти и пари от хората. Бандит. А пък той — пръстът се премести върху Третия — краде. Цял живот. Нищо друго не прави. Краде и лежи. Щом излежи, излиза и пак краде… Така че недей да ни лъжеш, друже, става ли?
Михаил въздъхна — тихо и ужасно позьорски.
Веднага ми стана ясно, че играе. Протака. Изпаднал в ступор от страх, той бе решил, че ще изтърпи неприятния разговор до края. И щом завърши — ще драсне.
— Шестстотин хиляди — подхвана бившият ми приятел — инвестирах… в имоти… нежилищни помещения в Москва. Тези, които въртяха нещата, обещаваха бърза печалба… Но после стана ясно, че цялата операция е блъф. Парите изчезнаха.
— Всичките шестстотин хиляди? — уточни Третия.
— Да.
— Добре — кимна Втория. — И какво направи с тях?
— С помещенията ли?
Белия пуловер нададе тежък стон, изправи се и закрачи из стаята.
— С хората! — поясни леко ядосан Кокалестия. — С тия, които са те изпържили! С тия аферюги, с тия лоши хора, дето са те оставили без къшей хлебец — какво направи с тях? Уби ги? Наряза ги на парчета? Зарови ги? Закопча ги с вериги в мазето?
Михаил сведе поглед.
— Не направих нищо.
Мълчаливият Трети мрачно всмукна през зъби.
— Ясно — кимна Кокалестия. — Ами останалото? От един милион като извадим шестстотин, остават четиристотин. Тия четиристотин къде са?
— Ами и те — измънка бившият бос — изчезнаха.
— И как точно?
Михаил смени позата и подсмръкна.
— В Белорусия — каза той почти шепнешком. — При мен дойдоха едни хора — познавах ги от много години — и ми предложиха да купя, дето се вика, голяма партида текстил. Платове. Обещаха помощ за бързата им продажба на сметка. Смятах, дето се вика, за месец или два да удвоя сумата.
— И после?
— Оказа се, че стоката била, дето се вика… неликвидна.
— Пробутали са ти залежали парцали за четиристотин хиляди долара, така ли?
— Нещо такова.
Белия пуловер престана да ходи от стена до стена. Той рязко се приближи и попита:
— А ти, прощавай, разбираш ли нещо от платове?
Моят бивш шеф обори глава.
— Сега вече разбирам.
— А тогава?
— Тогава почти нищо не разбирах.
— Може би си продавал, а? Платове, викам. А? Произвеждал си? Шил си блузи и сутиени?
— Не.
— Тогава защо си се напъхал?
— Исках, дето се вика, да спечеля.
— И спечели ли? — ухили се Кокалестия.
Бившият ми съдружник поклати глава. Абсолютно очевидно е, че никога не е изпитвал такова невероятно публично унижение, помислих си аз и с усилие на волята отпъдих жалостта.
Пуловера пак въздъхна и изпсува шепнешком. Кокалестия му се закани с пръст и погледна Михаил в лицето.
— И какво направи ти, приятелю, с тези, които така жестоко те преметнаха? С цели четиристотин хиляди?! Четиристотин, ей! Това е гигантска сума, цяло състояние! Четиристотин хиляди долара! След несполуката с московските имоти сигурно си бил страшно ядосан, нали? И си си рекъл: край, стига толкова, вече нито една гад няма да си прави бъзик с мене! — Кокалестия звънливо плесна длани и енергично ги разтри. — Хайде, разкажи ни сега, да чуем колко жестоко си наказал аферистите. Разправяй как си ги драл живи тия мръсници. Представям си какво си им сторил! Представям си как ти е притъмняло пред очите от ярост! Какво им направи? Какво?