— За какво си се размечтал? — Белия пуловер, който нечуто изникна зад гърба ми, не се усмихваше. — Поне тук да не беше пушил — рече ми той с укор. Изхвърлих току–що запалената цигара през прозореца. — Недей да хвърляш през прозореца — помоли моят събеседник още по-укорително. — За какво си се размечтал?
— Мисля си.
— Какво има да му мислиш? Всичко е ясно. Всеки момент ще приключваме.
— Смяташ ли — попитах тихо, — че ще върне всичко?
Мускулестият бял човек се протегна така, че ставите му изпукаха, широко разпери ръце, сякаш искаше да прегърне наведнъж цялата заобикаляща го сурова действителност, след което се потупа по широките гърди.
— Че къде ще ходи?
Пекторалните му мускули бяха като багерни кошове. Пръстите му излъчваха забравен мирис на оръжейна смазка.
— Ще ви излъже — казах. — Излъга мен и вас ще излъже, всичките. Ще се измъкне. Той е абсолютен мошеник, повярвай ми, Игор.
— Казвам се Егор.
— Извинявай.
— Няма нищо.
Белият момък Егор отвори нова кутийка с нарисуван бик, отпи внимателно и ми я подаде, но аз отрицателно поклатих глава и той отпи още една глътка.
— С две думи, хич не се притеснявай — успокои ме той.
— Всичко ще направим. Той е наш, така че за нас, с две думи, е въпрос на чест да измъкнем от него твоите пари. Така че, с две думи, твоите действия са следните: седиш си кротко у дома и чакаш да ти се обадим.
— Той няма да върне нищо — повторих аз. — Или ще драсне, или ще иде в милицията.
— Какво? — Егор се разсмя безгрижно. — Каква милиция? — обърна се и тръгна обратно към стаята с вик: — Братоци! Чухте ли?
— Кво?
— Андрей вика, че нашият приятел Миша щял да иде в милицията.
Дочух всеобщ весел смях. Възползвайки се от самотата, моментално извадих нова цигара.
— Ти да не искаш да се оплачеш от нас на милицията? — долетя от стаята.
— Не — много тихо отвърна Михаил.
— Слава Богу! Че то ще е чиста комедия! — скърцащият глас весело трепна. — Първо въртиш всевъзможни афери. После караш момчето да се гърчи заради същия тия афери! После го завличаш с пари! И сега ще ходиш в милицията? Комедия, вярно ви казвам!
Думата „комедия“ се произнасяше с акцентирано „о“, което придаваше на казаното допълнителен хумор. Пак дочух силен кикот и пряко волята си също се усмихнах.
В този миг на касата на вратата пак се очерта мощната фигура. Наложи се спешно да смачкам цигарата в пепелника, а самия пепелник да изпразня в кофата за боклук.
В кофата, освен многобройните фасове имаше пресни обелки от картофи и целофан от кренвирши.
Хората тук живееха скромно. Ядосано си помислих, че опитният Михаил го разбира не по-зле от мен. Скромната квартира се населява от скромни обитатели, доходите им не са високи и следователно те не са постигнали реален успех в живота. Може би няма да успеят да се справят с него?
— Защо киснеш тук? — добродушно ме попита Пуловера.
— Мисля — рекох.
— И да мислиш, и да не мислиш, все там. С какво се занимаваш иначе?
— С нищо — признах си.
— А как живееш? От какво?
— Абе някак — отвърнах уклончиво. — Взех назаем от стар познайник. С тия пари храня семейството. Понякога някой приятел ми отпуска някой и друг стотак.
— Така ли? — Пуловера заинтересовано вирна вежди. — Някой от твоите приятели не може ли и на мен да ми отпусне стотина-двеста?
Схванах, че се шегува.
— Едва ли. Те всичките са ми длъжници.
— Значи имаш и други длъжници, освен Михаил?
— Половин Москва — честно си казах.
— Вярно?
— В деня, когато ме прибраха, от офиса в неразборията са изчезнали около двеста бона…
— Долари?
— Естествено. Парите са прибрани и скрити от случайни хора. Техническия персонал. Сътрудниците.
— Ти притисна ли ги?
— Разбира се.
— И те кво?
— Всичките си признаха, че парите отдавна ги няма. Изхарчени са. Изразходени. Завъртени в някакви търговски проекти, сделки, операции, бизнеси… И навсякъде са изгърмели…
— А ти?
— Казах им: „Вие изберете как ще ги връщате.“
— Връщат ли?
— На части.
Културистът се замисли.
— Така по̀ бива — отсъди той. — И все пак, с две думи, можеше да ги притиснеш. Едно на ръка. Задето са взели чуждо и са го ползвали, а накрая го омели до последната шушка. Нали така е станало? Докато ти си лежал, те са ги ползвали! И после са загубили всичко! Бе те са длъжни веднага да ти тропнат кинтите на масата. Цялата сума! В същата валута! Щом ти е попаднала случайно чужда ценност — ще я пазиш! И ще я върнеш веднага, при първа възможност! Още повече като са големи пари…