Радиото издудна приветствения сутрешен мотив, бодро поздрави гражданите — с наситен, изключително добре балансиран мъжки баритон, изпълнен с невероятен оптимизъм — и съобщи датата: двайсети септември деветдесет и шеста година.
Субектът, познат в този текст като А. Рубанов, се пресегна и хвана с мократа си ръка химикалка от рафта. Влачейки крака, отиде до стената и драсна по самоделния календар — лист от тетрадка, залепен за стената с хлебна гума. Зачерта датата 20. Отстъпи крачка назад, огледа резултата от положения труд, отново се приближи и удебели зачертаването.
Месецът изтече на петнайсети септември. Освободиха боса Михаил от следствения изолатор. А на неговия васал, на момчето за пандиза, връчиха официален документ, където пишеше, че момчето е обвинено в тежко престъпление и остава зад решетките още поне два месеца.
На следващата сутрин следственият бе преместен от килия № 87 на втория етаж на затвора с жълтите стени и прозорец към запад, в килия № 33 на първия етаж, ъглова, със зелени стени и северно изложение. Тук вече имаше двама арестанти. Рубанов стана трети.
Преместването стана веднага след закуска, а непосредствено преди вечеря следственият бе извикан на свиждане с адвоката.
Рижия юрист разпери ръце: Михаил излезе и веднага изчезна. Никой не знае къде е. Местонахождението и телефонът му не са известни. Но се появи вчера, съобщи Рижия с напрегнат шепот. Дойде у дома. Даде ми бележка за тебе… Ето я…
Малкото яркожълто листче (от онези, разноцветните, които са разхвърляни по бюрата на бизнесмените и служат за моментално фиксиране на някоя важна мисъл или сума) беше само с две написани със замах думи: „МЪЛЧИ ЧАКАЙ“. Почеркът принадлежеше на боса.
Рижия адвокат не беше разбрал кой знае колко. Според думите му Михаил Мороз се бил държал като човек, изключително силно наплашен от събитията. Отбил се у адвоката късно вечерта, едва ли не в полунощ. Звъннал от колата по мобилен телефон с молба да се видят отвън. Целият разговор продължил трийсетина секунди. Адвокатът стоял на тротоара, Михаил бил на волана, говорил през наполовина отворения прозорец, без да гаси двигателя. Отслабналият и посивял в лицето Михаил съобщил, че щял да отсъства известно време, щял да се обади веднага щом се появи, подал бележката и моментално потеглил с мръсна газ.
Нито информация, нито пари, нито инструкции. Нищо. Мълчи. Чакай.
Оставаше надеждата, че след впечатляващото и разтърсващо премеждие с едномесечния престой в следствения изолатор фалшивият домакин просто е решил да вземе таймаут. Да се натряска до безсъзнание, да се наплюска с пържоли и да ги полее с бира, да се надруса с кокаин в някой нощен клуб или просто да се усамоти с жена си — по някакъв начин да се възнагради за всички страдания и мъки.
Но мина ден, втори, трети — босът не се обаждаше. Работата май отиваше натам, че босът и приятелят Михаил е предал своя верен човек, своето момче за опандизване. Тъжната догадка все по-често изплуваше от дълбините на подсъзнанието на А. Рубанов като гаден октопод от солените океански глъбини.
Босът и приятелят май няма да финансира усилията по освобождаването на своя човек от затвора. Босът и приятелят се е уплашил и е изчезнал.
За мобилизиране на психиката — още веднъж измиване на лицето. Веднъж със студена вода, веднъж с гореща. И така няколко пъти.
2
А ето и една картинка от миналото. Цветна. Комиксът е нарисуван изключително майсторски. На картинката виждаме офис, вечер, двама млади мъже без сака броят пари. И двамата току подсмърчат. Лицата им са потни. Жега е. Парите са много. Само долари. Хвърчат физиономии на американски президенти с перуки. Процесът трае втори час. Димят цигари и чаши с кафе. Перките на вентилаторите се въртят.
Единият от двамата е по-едър и тежък, вторият е сериозен, но поривист, суетлив, понякога дори театралничи. Двамата капиталисти нямат много буржоазен вид. Ризите им са разкопчани, скъпите вратовръзки отпуснати и увиснали настрани. Мърдат небръснати скули. Броенето е мълчаливо, съсредоточено и сръчно. Бързи пръсти, изцапани от черно и зелено, извършват чевръсти мошенически движения.
В атмосферата в просторната стая има някакво безумие. Огромният телевизор работи, но на екрана се виждат само танцуващи сиви точки. Циклопичният сейф зее. Пълен е със зелени пачки.