С боса или без него, с пари или без, ще излезе от затвора. Той коригира тактиката и стратегията си. Беше замислил да запълни принудителното бездействие с непрекъснати, изтощителни, трудни тренировки на тялото и мозъка. Възнамеряваше да се закали. Да се превърне в непобедим боец.
„Ще обърна вредата от зандана в своя полза — реши той. — И ще възтържествувам над решетките, над стените, над вертухаите, над баландата и необходимостта да се спи на запалена лампа, над всичките наивни мръсотии на това заключено учреждение!“
„Не ме е страх от вашия затвор! — шепнеше си той, а най-често дори не шепнеше, ами си повтаряше наум. — Ще го преодолея! Ще го игнорирам!“
Той смъкна ризата, наплиска с няколко шепи вода раменете и гърдите си, разтри водата с длани, затрепери от студ и енергично избърса тялото си с тънкия и тесен затворнически пешкир.
Стараеше се да не вдига шум, иначе съседите щяха да недоволстват. Да причинява неудобства на другарите по нещастие не влизаше в плановете му. Проявяваше скромност и учтивост. Беше предпазлив. Често нямаше представа как да се държи. Елементарни ситуации го вкарваха в задънена улица. Но той се учеше бързо, схващаше от половин дума, старателно овладяваше всички тънкости на чудноватото затворническо битие.
Той седна върху тънкия дюшек, собственост на затвора, зае позата „дзадзен“ — задникът върху петите, гърбът идеално изправен, дланите спокойно отпуснати върху коленете — и започна серия от бавни и дълбоки вдишвания и издишвания. Затвори очи и се опита да отдели съзнанието си от себе си, да го очисти от страхове и химери.
Единият от двамата спящи в този момент глухо изстена, мощно изскърца със зъби, за миг отвори безцветните си очи и отново заспа, облизвайки устни. Коленете му се свиха към брадичката, а дребните ходила помръднаха, поради което татуираните при пръстите котешки муцунки се раздвижиха — мустачките им потрепнаха.
4
Трийсет минути по-късно измаменото момче излезе от състоянието на неподвижност. Усещаше разума си трезв.
Той безшумно взе книга от рафта. Отвори я. Обърна я нагоре с краката. И зачете — бавно, на срички.
Точно по този начин вижда на бюрото пред себе си папката с ДЕЛОТО: два пъти седмично по половин час. Сивата папка набъбва, става все по-дебела, а краищата й — все по-зацапани. ДЕЛОТО трупа актив. Възможно е там да е скрита съдбата на момчето. Може перспективата за мрачния измършавял тъмнокос мъж, бивш достопочтен финансов функционер, а днес обвиняем за тежко престъпление арестант, да е осем или девет години при общ режим. Или напротив, година и половина условно…
Документацията на следователя е важна цел. Карираният рязански мужик Хватов в началото на всеки разпит вади от чантата и слага пред себе си дебелия том. След това привежда в готовност офис техниката и вторачен с късогледите си очи в екрана, прави поредния протокол. При това постоянно сверява нещо в ДЕЛОТО. Картоненият том по трийсет–четирийсет секунди остава на бюрото отворен. Глупаво е да не се възползваш, да не се опиташ да измъкнеш оттам поне някакво, дори и най-незначително късче информация.
Човек може да се научи моментално да обхваща с поглед цяла страница текст, без значение как я вижда — дали странично, под наклон или надолу с главата, — и да я запаметява дословно. Съществуват специални помагала за целта. Те се продават свободно. Отдавна отминаха времената, когато само шпионите са били обучавани на техниките за бързо четене и запомняне. Днес в страната е демокрация, всяка информация е достъпна, всяка наука е разсекретена. Учебникът, с който момчето разполага, твърди, че всеки що-годе дисциплиниран човек е способен за няколко секунди да фиксира в паметта си страница печатен текст. Главното условие са редовните всекидневни тренировки.
Още в предговора се казва, че тренировките ще донесат максимална полза, ако човек ги провежда по едно и също време, ако проветрява спалното помещение, ако води подреден живот. Това е съвсем достъпно за момчето. Условията, в които е поставено, са почти идеални.
Излъганото момче се буди, храни се, разхожда се и заспива по едно и също време. Разполага с маса, хартия и химикалка. И с много време.
Глава 15
1
Те се събудиха в късното утро.
Пръв наруши мълчанието Фрол: той отметна одеялото и с мъчителна гримаса се почеса по хлътналия корем. Татуираната там Богородица с малкия Иисус на ръце се раздвижи. Лицето й сякаш оживя, а младенецът по-здраво се вкопчи в голата й гърда.